Bad Boy | C.D.

Не забравяй, че ми пренадлежиш!

Погледнах се за последно в огледалото. Докоснах ужасната синина, която Камерън ми остави, и изсъсках от болка. Опитах се да я прикрия, но не се получаваше. Накрая реших да преметна дългата си коса, за да не се вижда.

Побързах да обуя кецовете си като бързах за работа. След като се уверих, че не забравям нещо, напуснах къщата, заключвайки вратата след себе си. Тръгнах по тротоара и не след дълго малката сграда се появи пред погледа ми. Побързах да вляза на топло. За щастие бях навреме. Оставих якето си и се заех за работа. Вчера бяха докарали нови книги и сега всички те трябваше да бъдат подкредени. Заех се с подкреждането.

Трябваше да поставя една книга на по-горния рафт, но не го достигах. Застанах на пръсти и се надигнах. Блузката, която носех се надигна, оголвайки малка част от керемчето ми. Тъкмо слагах книгата, когато усетих две ледено студени ръце да обгръщат кръста ми. Изтръпнах и писък излезна измежду устните ми. Обърнах се и застанах леце в лице с Камерън. Не съвсем, той беше доста по-висок и погледа ми беше наравно с гърдите му. Но това не е важно. Важното е от къде се появи той пък сега? Повдигнах главата си и вече виждах очите му. Покрай нас мина една жена, явно търсеща някоя книга.

-Здравей, Камерън-реших да се направя на любезна, нямах намерение да правя шоу пред жената.

-Здравей, Скай.-каза, намигайки ми.

-Може ли да поговорим?

Без да дочакам отговор от негова страна, хванах ръката му и го поведох към стаичката за почивка. Набутах го бързо вътре, след което влезнах и заключих.

-Какво правиш тук?-попитах остро.

-Дойдох да те видя.-усмихна се той.

Отдалечих се от него. Имаше друга причина за появяването му, сигурна съм. Не ми харесваше как очите му прогаряха дупки по лицето ми, затова сведох глава надолу. Подскочих, когато той хвана брадичката ми с длан и завъртя главата ми към него.

-Искам да излезем утре-каза той.

Това не беше толкова въпрос колкото изказване. Нямах намерение да излизам с него, където и да е.

-Няма да изляза с теб!-възразих аз.

-Не мисля така- каза и се подсмихна.

-И какво мислиш, че ще ме накара да изляза с теб?-попитах сурово.

-Не забравяй, че ми принадлежиш!- каза и ме притисна към стената.

И двете ми китки бяха хванати в капана на едната му огромна ръка. С всички сили се опитвах да увелича разстоянието между нас, но нямах успех. Той беше прекалено силен. Високата му фигура беше надвиснала над мен.

-Махни се-помолих аз.

Камерън не обърна внимание на думите ми. Докосна с пръсти бузата ми, след което отметна косата ми от рамото. Синината се откри и той се вторачи в нея. Устните му се извиха в усмивка.

-Това доказва, че принадлежиш само и единствено на мен-каза и притисна устните си към петното, което украсяваше врата ми. Отпуснах се малко, когато се отдръпна. Помислих, че най-накрая ще се разкара оттук, но това не се случи. Той постави още една целувка на мястото, където челюстта и врата ми се срещат и след това зарови главата си в косата ми. Гърдите ми спадаха и се повдигаха много бързо. Близостта му ме караше да настръхвам, а краката ми вече бяха омекнали. Преди да се усетя Камерън ме беше освободил.

-Ще се видим утре вечер, Скай.

Отключи вратата и изчезна. Краката ме предадоха и аз се свлеках по стената, сядайки на пода.

Авторска бележка

Хейй <3 Как сте? Какво мислите за новата глава?

Искам да ви пожелая весело изпращане на старата година и още по-весело посрещане на новата! Също така ви благодаря за цялата подкрепа, която ми оказвате. Вие направихте 2015 година специална за мен! Благодаря. <3

ОБИЧАМ ВИ хх