New Life (РЕДАКТИРА СЕ)

58

Когато се събудих, първото, което видях, бе белят таван. Стаята, я която се намирах беше продълговата с редици от легла от двете страни. Стените бяха боядисани в бледи цветове, а флоуресцентното осветление ме караше да се чувствам зле.

Надигнах се, за да се огледам за познато лице. Простенах от болка. Главата много ме болеше, точно както и миналия път, когато се напих. Защо отново повторих тази грешка? А, да! Заради Наоми. Лос Анджелис е голям град, как така се оказах в един и същи клуб точно с нея?!

Стаята беше празна. Исках да видя някого. Трябваше да се обадя на Камерън. Протегнах се към нощното шкафче, но нещо не спря. Погледнах към ръката си. Един абокат беше забит в китката ми и, чрез трабичка, ме свързваше с някакви машини. Простенах недоволно.

-Явно си се събудила.

Обърнах се към вртата. В стаята тъкмо влизаше лекарят. Беше висок, с широки рамене и късо подстригана коса.

-Как си?

-Боли ме главата- отвърнах и отново се излегнах на леглото.-Кога ще ме изпишете?

-Не сме те оперирали- засмя се докторът.-Ти си в изтрезвителното. Можеш да си тръгнеш, когато се почувства по- добре.

-Как попаднах тук?

-Благодарение на твоя приятел. На практика, той ти спази живота.- Лекаря приседна на един стол до леглото ми и заразлиства някакви документи.-Приеми един съвет от мен, повече не смесвай толкова видове алкохол. По какъвто и да е повод. Не го прави повече!

Кимнах с глава.

-Да поканя ли момчето , което седи отвън?

-Да- казах и затворих очи, мъчейки се да спра пулсирането на главата си.

-Хей, Клеъри- чух гласа на брат си и рязко се надигнах от леглото.

-Наш? Какво правиш тук?

-Ти си ми сестра, е доведена сестра, но това без значение. Исках да кажа, че ме е грижа за теб.

-Ти ли ме доведе тук?

Той поклати глава и се засмя леко.

-Не. Беше Кам. Той не се отдели от теб и за секунда, но трябваше да отиде до тоалетната. Аз дойдох, за да видя как сте.

Наш седна на пластмасовия стол до леглото ми.

-Ами ти? Тук ли спа?- Той кимна.- О, Наш- възкликнах и се изправих до седнало положение, след което го прегърнах силно- ти си най- добрият доведен брат, който човек може да си пожелае.

-Трябва да благодариш на Кам- отвърна ми той.- Все пак той ти спаси живота.

Двамата се отделихме от прегръдката си и в този момент вратата се отвори.

-Клеъри- чух гласа на Кам. Той се затича към мен и ме прегърна силно.-Добре ли си? Има ли ти нещо?

-Всичко е наред- засмях се.

-Обещай ми, че повече никога няма да правиш така. Обещай ми!

-Добре- кимнах- обещавам, че повече няма да правя така.

-Искате ли да се прибирам?- предложи Наш и аз се съгласих.- И да ни разкажеш защо се подреди така- погледна ме той и аз се засмях.

-Дадено- казах и започнах да разказвам, докато събирах нещата си. Момчета слушаха внимателно всяка моя дума и тук таме вмъкваха по някой коментар, което ме караше да се засмея.