New Life (РЕДАКТИРА СЕ)

25

-От къде разбра?- попитах русото момче до мен. Бяхме в колата му и пътувахме към къщата му в Бруклин.

-Имам си нячини- той сви рамене, но не откъсна очи от пътя.

-Защо дойде ти? Защо не Джейс? Да не би да му се е случило нещо?

-Джейс си е добре.

-А защо не дойде?

-Дълга история- отвърна той и впери поглед напред.

Нацупих се. Явно нямаше да ми каже нищо. Обърнах се към прозореца и се загледах навън.

***

Не продумахме и дума, докато не стигнахме къщата на Сами. Той паркира колата на алеята отпред и изкочи отвътре. Последвах го.

Когато влязохме вътре, момчетата се бяха събрали. Стояха в кръг по средата на стаята. Щом ни забелязаха, замлъкнах и впериха погледи в нас.

-Какво ще правим, Сам?- попита Еван. Високо тъмнокосо момче със сини очи. Напомняше ми на Наш....Наш. Стомаха ми се сви. Момчетата заговориха едновременно. Русокоското до мен вдигна ръка, в знак да замълчат. Гласовете заглъхнаха, но не напълно. Сам каза:

-От къде да знам? Джейс просто офейка. Изчезна. Край. Звучите като кокошки, мамка му, млъкнете.

Когато чух това, ченето ми увисна. Усетих как нещо започва да ме разяжда отвътре. Джейс ме е изоставил. Не го е грижа за мен. Не приемай нещата толкова навътре, Клеъри!- обади се едно гласче в главата ми. Може би беше право, но не можех да контволирам емоцийте си. Усещах сълзи да напират в очите ми. Затворих очи и прехапах устната си. Нямаше да плача. Не исках да плача.

Докато Само говореше с момчетата, аз седнах на дивана. Всичко ми изглеждаше сюреалистично. Как така си е тръгнал? Може би приятелите ми бяха прави? Той наистина е задник. Страхливец. Тъпанар. Усетих как сълзи започват да се стичат по бузите ми.

-Хей- чух гласа на Сами и погледнах нагоре. Виждах го размазано. Сякаш гледах през завеса.-Какво ти е?- не отговорих. Само поклатих глава. Избързах сълзите с опакото на ръката си и преглътнах мъчително.-Клеъри, добре ли си?- гласът на Сами звучеше притеснено.

Поклатих глава:

-Той ме изостави. Т-той ме изостави.

-Знам, Клеъри.- Той протегна ръката си и аз я поех. Изправих се от дивана.-Знам, че боли, но Джейс е такъв. Ще се върне. Моля те, не плачи.

-Не, не, не може да е възможно. Аз му вярвах, а той...той просто си тръгна. И заради какво? Заради глупавата трева- сълзите се стичаха по бузите ми.

-Не е само заради тревата. Има и други неща, но точно сега ще ти дойде твърде много- каза Сами и излезе от къщата.-Сега на къде?

-Искам да се прибера- проплаках. Сами кимна и отключи колата си. Качих се на мястото до шофьора. Момчето запали двигателя и потегли.

***

-Не мога да го направя- казах. Стоях пред дома си. Усещах ръката на Сами на рамото си, което ми действаше успокояващо, но не достатъчно.

-Можеш- прошепна той.- Наш няма да те остави на улицата.

-Може каже, да си ходя при Джейс, което е по- зле от оставането на улицата.

-Ако това стане можеш да дойдеш вкъщи, макар че Наш не би те върнал.

Поех си дълбоко дъх и позвънях на звънеца два пъти. Отвътре се чуха приглушени стъпки и вратата се отвори. На прага застана Наш. Косата му беше разрошена. Носеше широка синя тениска и дънки. Очите му се разшириха от изненада, когато ме видя.

Усмихнах му се и се метнах на врата му, притискайки го към себе си. Сълзите започнаха да се стичат по бузите ми. Липсваше ми. Сякаш не съм го виждала от години, а всъщност беше само една седмица.

-Клеъри, наистина ли си ти? Нали не сънувам?- попита Наш, след като се отделихме един от друг. Подсмихнах се:

-Да аз съм. Може ли да се върна вкъщи?

-И питаш- Наш се наведе и вдигна багажа ми от пода.

-Аз ще се прибирам- чух гласа на Сами.

-Сам-каза Наш невярващо.-Не очаквах, че някога пак ще те видя.

-Честно казано и аз, но ето ме тук- той сви рамене и чаровна усмивка заигра на лицето му.-Обаче сега трябва да вървя. Клеъри, ако ти трябва нещо ми се обади.

Кимнах. Прегърнах го за довиждане и той си отиде.

Влязох в мезонета и затвотих вратата зад себе си. Качих се по стълбите и застанах пред стаята си. Натиснах бравата надолу и бутнах вратата, но тя не се отвори.

-А да- чух гласа на Наш, зад мен- забравих.-Той извади ключ от джоба на дънките си и отключи вратата.-Заключих я вчера.

Отказах се да го питам защо. Чувствах се изтощена. Исках малко да поспя. Метнах се на леглото си и затворих очи.

Не след дълго съм се унесла.