New Life (РЕДАКТИРА СЕ)

57

- Не мога да повярвам, че си се върнала в града- продължи тя с пискливия си глас. Имах чувството, че някой ми пили мозъка.-Трябваше да ми се обадиш. Какво щастливо съвпадение, да се засечем точно тук, нали?

Още нещо, което мразя в Наоми- прави се, че не ме мрази, дори когато сме сами. Не знам дали ме мисли, за толкова тъпа, че да не мога да се усетя, когато някой, меко казано, не ме харесва.

-Да- отпих от чашата си за кураж, нуждаех се от млко помощ, за да я изтърпя- какво щастливо съвпадение!

-Разбрах, че ще учиш тук. Радвам се за теб. Ще си по- близо до дома.

Как, по дяволите, е разбрала това? Кой й е казал?

-Да- казах отново. Не исках да продължавам този разговор. Исках тя просто да се обърне и да си тръгне.

Надигнах чашата си и изпих остатъка от съдържанието й.

-Много пиеш- възкликна тя, с престорена загриженост в гласа.-Това е вредно. Трябва да спреш.

Не й отговорих. Вместо това се обърнах към бармана и му поръчах водка.

Наоми започна да дрънка за живота си и аз тотално спрях да я слушам. Изпих водката си и обърнах два шота. Наоми още не беше спряла да говори.

-.....и като за финал, ще се омъжвам следващата седмица.

Изсмях се.

-Същалявам горкият глупак, който ти е предложил. С какво го купи? Духа му в тоалетната на някой смрадлив бар ли?- започнах да се смея. Усещах алкохола във вените си. Даваше ми дозата адреналин, от която имах нужда. Сега можех да й кажа какво мисля и тя да го отдаде на алкохола.

-Тод е такъв късметлия, нали?

Изплюх шота, който току- що изпих.

-Тод. Като Тод Питърс? Първото ми гадже в гимназията, което ти ми отмъкна- попитах невярващо.

-На практика, той ти беше гадже само в твоите представи. Нямаш си на престава какъв е станал сега. Много по секси е и учи медицина. Сега ще му е трета година. А и семейството му е богато и..

След тези нейни думи спрях да слушам. Вече ми беше ясна картинката. Тя щеше да се омъжи за него замо заради пари. Както вече казах, кучка.

Обърнах се към бармана и си поръчах бира. Трябваше ми нещо по- леко, за да не се натряскам прекалено много.

Наоми не спираше да говори и да злорадства колко хубав бе животът й. Обясняваше ми какво съм изпуснала, и че Ню Йорк е бил загуба на време.

Не я слушах. Знаех, че не е вярно. Ню Йорк не беше загуба на време. Ако не бяхме зминали нямаше да познавам Кам. Нямаше да имам това, което имам сега.

Дразнещият й глас просто ускори пиенето ми.

След последната глъдка бира не издържах и се изправих от стола. Исках да се махна от нея.

Всичко около мен започна да се върти. Помъчих се да запазя равновесие, но не успях и се строполих на пода. Клепачите ми натежаха и се затвориха. Последното, което чух бе гадния смях на най- ужасното момиче на света.