New Life (РЕДАКТИРА СЕ)

43

-Искаш ли да дойда?- предложи той. Можех да се закълна, че се усмихва.

-Става- отвърнах.

-След час у вас.

Кимнах, но осъзнах, че той не може да ме види.

-Да. До след малко.

***

Час по- късно лежах на леглото си и гледах филм. Бях хванала „Титаник" по телевизията. Харесвах този филм, макар че ме разплакваше всеки път.

Когато кораба се удари в айсберга, на вратата ми се почука. Камерън улучи перфектния момент.

-Влез- извиках и вратата се отвори. Кам пристъпи плахо вътре.

-Ей- махна ми той.

-Хей, как си? Какво става? Нещо ново?- започнах да дрънкам без да мисля.

-Чакай, чакай- засмя се той- нека първо да вляза.

-Извинявай- прошепнах и задих поглед в пода.

-Какво си правиш?- попита ме момчето, докато се настаняваше на леглото до мен.

-Гледам.-Посочих телевизора и се облегнах на таблата на леглото.

- „Титаник". Никога не съм го гледал целия- призна той.

-Наистина?

Той кимна:

-Никога не съм гледал края, но знам какво става.

-Е, сега ще го гледаш- заявих и му подадох купата с пуканките, които вече бяха на привършване.

***

Когато започнаха финалните надписи, аз се бях облегнала на рамото на Камерън и сълзите капеха от очите ми. И този път се разревах. Не ми харесваше това, но какво да се прави. Всеки път ме разчувстваше и този не направи изключение. 

-Не плачи- шепнеше Кам в ухото ми и галеше косата ми.

Той щеше да е страхотно гадже. Просто няма как да не си представя живота си с него. Предстваих си не много голяма къща на два етажа, в която живеем заедно. Около нас тичат двете ни деца, които си играят с Джакс.  

-Клеъри, тук ли си?- Кам размаха ръка пред лицето ми. Примигнах. Намирах се в стаята ми, а не в къщата от перфектния ми свят, който си представях често напоследък.

-Да, да, тук съм.-Изправих се от леглото и тръгнах към вратата.-Искаш ли да хапнем нещо.