Получавах по 1 или 2 кг гулско месо всеки ден. Не обичах това месо, но свикнах. Всеки ден Хитаги Сенджогахара ме пребиваше до смърт. Не виждах Ерен, а и не ми беше нужно.
Един ден се събудих и се чувствах странно. Чувствах се... Силна. Реших да изпробвам нещо. Щом Хитаги Сенджогахара дойде да ми даде храната, аз ѝ се нахвърлих и я убих. Разбира се, тя се бореше, но аз се справих. След това влезнаха още членове на CCG. Насочиха оръжията си към мен, но аз ги разкъсах. След това изтичах навън - проля се още кръв.
-След няколко часа-
След няколко часа аз се измъкнах от кървавата баня и излезнах навън. Минах по най-тъмните улици за да не ме забележи никой и този план проработи. Продължих да тичам в сенките и накрая стигнах до целта си - един от хълмовете, където преди Ерен и групата му се събираха. Седнах там и започнах да мисля.
Успях да се измъкна, но какво сега? Какво ще правя? Ще ме търси ли някой? Ще разберат ли хората? Исках да продължа да живея, но не знаех как. Нечий стъпки прекъснаха размислите ми. Обърнах се и беше той.
"В какво се превърна, Леви..?" Изшептя той.
Аз не отговорих просто се загледах в него. Тогава чух хеликоптер. Погледнах нагоре и беше CCG. Чух пуквания. Беше прекалено бързо, не можах да реагирам. Около 20 куршума се забиха в мен. Отвсякъде рукна кръв и аз паднах. Ерен просто гледаше с тъга изписана в очите му. Аз се усмихнах леко и затворих очи. Дишането ми спря. Спрях да мърдам и най-накрая всичко свърши. Ужасния ми живот свърши.
----- ----- ----- ----- -----
Хейте хора! ^ω^
Дано главата да ви е харесала!
I cri ;--; Мех, ако искате още Shingeki No Kyojin/Attack on titan истории, бъдете нащрек в тези дни хДД Може би ще пусна нова, но ще е доста по-различнаа с: До скоро~!
