~На сутринта~
Успях да стана на време. Даже успях да направя закуска за брат ми и мен. Той слезна, назакусвахме се, взех си чантата и батко ме закара.
Влезнах в училището. Изкачих стълбите. Тъкмо се качих и ми се зави свят. Шептях си "Стой си на краката... Стой си на краката....". Няма на къде по-лошо. Недоспиване. Реших да отида в тоалетните за да се наплискам с вода. Може би ще ми стане по-добре. Влезнах. За моя радост нямаше никой. Наплисках си лицето. След това влезнах в една от тоалетните и се заключих там. Не, не ми се ходеше до тоалетната. Просто исках да си почина. Захлупих капака на тоалетната и седнах върху него. Също така си качих краката и гушнах коленете си, за да ми е по-удобно. Първи час имаме математика. Ъгх, с класния. Няма да влизам. Както казва батко ми - "По-добре отсъствие, от колкото да ти стане лошо и да се влошиш." Звънеца би. Въздъхнах и се отпуснах.
След около 20 минути чух почукване. "Заето." отвърнах тихо. Но все пак реших да излезна. Навън беше Ани Леонхартд. Тя винаги ми е изглеждала като приятен човек. Винаги ходеше с двама високи типове - Рейнер и Бертолд. И те не изглеждаха лоши. Но сега не бяха с нея.
"Ой, Акерман. Знам че не се познаваме лично, но и ти не харесваш Йегър особено като мен, нали?" Тя ми подаде приятелски ръка и аз в отговор я хванах и я разтръсках. Ситуацията бе странна. Тя никога не бе говорила с мен. Нямаше да ѝ се доверя напълно
"Да. Ако можех, още на момента бих отишла да го убия" казах аз хладнокръвно.
~Неутрална гледна точка~
Но имаше една малка част от мозъка и една малка част от сърцето на Леви, които не мразеха Ерен. Дълбоко в себе си тя не го мразеше. Даже го харесваше. Но тя не искаше да разбира за тези малки части. Тя изолираше чувството като любов. За нея това бе болест. (Малко от "Делириум", хех с: )
----- ----- ----- ----- -----
Здравейте~ Дано и тази глава ви е харесала (^ω^) Дайте и мнения, и ако имате съвети :з скоро може да пусна некст!
