В 20:50 тръгнах към училището. Скоро бях на двора. Сложих си маската и тръгнах към пейката където се срещнахме днес. На пейката нямаше никой. Седнах и зачаках.
Бях в облеклото, с което винаги ловувах - сива блуза, черно яке, черен клин и черни, дълги до коляното ботуши. Общо взето - тъмни дрехи, с които можех лесно да се скривам в сенките на нощта.
Скоро чух леки стъпки и подрънкване на цип. Обърнах се в посоката от където чух шума. Скоро се появи черна фигура. Беше Ани. Ако я познаваш от отдавна, лесно може да я разпознаеш. След 2 секунди беше до мен, на пейката. Маската ѝ беше на котка - едната ѝ половина беше бяла, а другата - черна.
"Хайде да тръгваме, Леви."
Кимнах и станах. Тръгнахме по една черна алея.
"Тук често се събират влюбени птички. Ще има по едно за теб, и едно за мен. Предполагам че ще искаш сама да си го хванеш." Изшептя Ани и аз кимнах. Скоро видяхме една двойка. Блондито направи знак да нападна, докато още не ни бяха забележили. Кагунето ми излезна от средата на гърба ми.
Доколкото съм чувала, само хората от нашата рода имат кагуне, което при всеки има еднаква форма (нещо подобно на крила) и има силите на всичките четири вида кагуне, но винаги е черно или тъмно сиво.
Няколко шипа излетяха от него и оцелиха главата и гръдния кош на момичето. Също така и няколко се забиха в краката на момчето. Момичето нямаше шанс - бях го уцелила по слабите места. Момчето почна да се опитва да се излази, но кагунето Ани го връхлетя и го уцели в стомаха.
"Добра плячка хванахме, момичето не е зле, даже е доста вкусно."
"Да, и момчето не е лошо."
След като се наядохме, скрихме останалите вътрешности, части и дрехи. Тогава чух стъпки 5 чифта крака, ходещи зад нас. След малко се показа и обичайната група - Ерен, Микаса, Армин, Жан и Марко. Те хвърлиха куфарчетата си във въздуха, куфарчетата направиха кръг във въздуха и от тях изпаднаха оръжията им. Ерен държеше нещо подобно на револвер, Микаса - пушка, Армин - коса, а Жан и Марко - джобни ножчета, удобни за мятане.
"Хах, сега ви хванахме!" Извика Ерен и гръмна с оръжието си, от което излезнаха около 20 куршума, които можеха да убият и двете ни. Ани скочи озова се на върха и след това изчезна. Тя се спаси, ами аз? Скрих се в сенките и почнах да ходя срещу тях.
"Къде е?!" Извика учудено Жан. Хах, колко са глупави! Сега е най-удобно да ги нападна! Изстрелях няколко шипа с кагунето си. Всички залегнаха бързо, но без Марко. Всичките шипове се забиха в него и той падна. Жан и Армин почнаха да пищят и да викат, а Ерен и Микаса бяха потресени. Щях да нанеса следваща атака, но Жан взе тялото и цялата група избяга. Само Ерен спря за малко, обърна се и изцеди през зъби "Ще си платиш!" После дотича до групичката и те изчезнаха от погледа ми. Кагунето ми се прибра, очите ми станаха нормални и се прибрах.
----- ----- ----- ----- -----
Йе
Дано главата да ви е харесала ^ω^
Също така ще се радвам, ако оставите мнение ^^
Бай~
Леви уби Марко (〒︿〒)
