"Хъх, какъв е проблема?" Попита ме учудено тя.
Не трябва да разбира. Ако разбере... Може би ще ме издаде на службите. Или пък... Ако и тя е като мен..? Трябва да ѝ кажа. Ако реши да побегне и да каже на някой, ще я нападна. Няма да убивам за първи път.
"Аз съм... Гул."
Ани седя няколко минути в потрес. Край. Но тя отвори уста, една усмивка се изрисува по лицето ѝ и тя реши да каже нещо.
"Колко интересно... Аз също, Леви."
"Какво..?"
Значи затова винаги ми се е струвала приятна. Затова винаги е тичала в тоалетната след като изяждаше половината си ядене.
"Разбира се, аз не се шегувам за такива сериозни работи."
"В училището има ли други гулове?"
"Не мисля. Рейнер и Бертолд знаят, но те са хора. Та, ти как си по-позната сред гулското общество?"
"Аз съм Мистериозният гул. Чувала ли си за мен?"
"Мистериозният гул?! Кой по дяволите не е чувал за теб?!"
"Ако може мааалко по-тихо. А ти да знаеш някой, който иска да стане от CCG?"
"Да, Ерен, Микаса, Армин, Жан, Марко-"
"Ясно... Все хора, които мразя."
"Даже, доколкото разбрах, петимата, които изброих вече имат оръжия за убиване на гулове. Хей, искаш ли днес заедно на лов?"
"Тея са голяма напаст. А и да, с удоволствие, от няколко дена не съм яла човешко."
"Окей ще се чакаме тук, в 8, тази вечер. Искаш ли малко да се поразходим и да си говорим още?"
Поклатих глава за съгласие. Разходихме се и в 6 бях у нас. Предупредих брат ми и си легнах, за да си почина. В 8 бях готова, взех черната си маска и тръгнах.
----- ----- ----- ----- -----
Баам! Дано главата да ви е харесала~ ^^
Тва с гуловете добре го измислих 030 *прекалено много самочувствие*
