~Гледната точка на Леви~
"Хъх, харесва ми духът ти." Ани се усмихна леко. "Винаги нямах смелост да си говоря с теб, но изглежда престрашаването си струваше! Та, искаш ли да се поразходим малко? Да хапнем, да поговорим?"
"Добре, хайде." Казах аз и тръгнахме. "А ти защо не си в час?"
Тя ме погледна малко позачудено.
"Е... Малко ми стана зле... И не можех да понеса да стоя в задушна стая..."
"Ясно." Поклатих глава за съгласие.
"А ти защо?" Попита ме тя.
"Просто не ми се влизаше."
"Не ти ли писаха отсъствие?" Зададе още един въпрос тя.
"Да, но не ми пука особено."
Тя кимна и отметна леко бретона си.
Седнахме на пейките отвън.
"А ти имаш ли хобита?" Поинтерасува се тя.
"Да, понякога се занимавам с фотография."
"Наистина?" Изгледа ме изумено тя. "Какво точно снимаш?"
"Най-често хора. Или пък тъмблр снимки, сещаш се."
"Звучи интересно." Русокоската пак подаде една от милите си усмивки. "А от кога мразиш Йегър?" Повдигна въпроса за Ерен отново.
"Мисля, че от пети или шести клас."
"А защо го намрази?"
"Хм..." Трябваше ми време за да си спомня. "Ами... Защото... Той ми каза че ме харесва..."
----- ----- ----- ----- -----
Тоя път не ви поставих в напрежение (*˘︶˘*)
Скоро ще пусна некст, защото ми е скучно 030
