Отворих очи. Дишах учестено. Бях гладна. Погледа ми е замъглен. Не може ли всичко да свърши? Просто... Всичко да изчезне? Да затворя очи и да изчезна? Дъхът и туптежа на сърцето ми да спрат?
Реших да се опитам да разгледам стаята. Беше със сиви тапети. Аз бях свита на кълбо на една метална маса. Студена метална маса, да сме по-точни. Реших да се изправя в седнало положение. Тогава разбрах, че ръцете и краката са ми вързани с вериги, но не много здраво, можех да седна. Погледнах пред себе си. Пред мен имаше едно черно стъкло. Сигурно ме наблюдават. Чух как някакви стъпки идват към мен. Дойде някаква жена със лилава коса и сини очи.
"Мадам, вие сте се събудила... Или да те наричам 'Нищо', повече ти отива." Каза тя със студеният си, плътен тон. "Аз съм Хитаги Сенджогахара, убиец на гулове, 2-ри ранк. От сега нататък ще правиш каквото ти кажа."
"Няма начин, кучко!" Извиках колкото силно можех.
Тя ме хвана за косата и я дръпна назад, с колкото сила има. Стърпях се да не извикам от болка.
"Ще правиш каквото ти кажа!"
"Няма!"
Тя извади от джоба си ножче и го заби в стъпалото ми. Този път не можах - извиках толкова силно, че се чу в цялата сграда.
"За последен път казвам - Ще правиш каквото ти кажа!"
"Н-Няма..."
Последваха няколко часа на болки и мъки. Използваше ножове и клещи, ножици и отвертки, всичко остро за което се сещате. След това излезна безмълвно. Само докато отваряше вратата измърмори.
"Днес няма вечеря..." И затръшна вратата зад себе си. Чудех се каква ли беше вечерята, която щяха да ми дадат... Отпуснах се на масата и заспах с къркорещ стомах.
----- ----- ----- ----- -----
Здравейте! ^ω^
Надявам се главата да ви е харесала!
Ако се чудите коя е Сенджогахара-сан - от Monogatari Series е хД Попринцип е една от любимките ми, но тук е зло същество :') Тормози малкото сладко Леви... *гушва Леви* Къде е Ерен когато ти трябва...
