Училище. Мястото пълно с идиоти. Мястото, което ме депресира. Мястото, което е последното където бих отишла.
Отворих вратата на класната стая. Не бях закъсняла толкова, госпожата току-що бе влезнала. Наместих се на последното място до прозореца, където попринцип седях. Тъкмо бях седнала и усетих как нещо удари главата ми. В ръцете ми се озова хартиена топка. Обърнах се към Ерен и повдигнах вежда. Погледа му се насочи към топката в ръцете ми. Погледнах към нея, разгънах я и я прочетох. Поправка - ЕДВАМ прочетох.
Защо вчера побягна щом ни видя?
Написах отговор.
А вие защо ме преследвате?
Хвърлих я към него и се облегнах на облегалката на стола. Погледнах навън. Виждаше се всичко. Кафенето точно до училището. Две порутени сгради в далечината. Обширния зелен двор на училището. Като цяло фонът е запълнен с къщи. Малки. Големи. Нови. Стари. Всякакви. Слънцето още изгряваше. Птиците се събуждаха. Градът се събуждаше. Улиците бяха пренаселени с хора, които бързат за работа.
Сложих ръце на чина си и се облегнах. Затворих очи, но не заспах. Никога не заспивам в час, колкото и да искам. Госпожата разказва урока по алгебра. Или нещо от сорта. Не чувам. По-точно нямам желание да слушам.
След известно време бие звънеца. Ставам, взимам си чантата и тръгвам. Какъв час имам? Оу, да... Физическо... Винаги момичетата трябва да носим бели тениски и някакви извратени къси гащи.
Влизам в съблекалнята. Всички момичета се преобличат. Винаги мразя когато се преобличат... Главно защото имат гръдни извивки, а аз не. Само заради това ме смятат за недоразвита... А и също така, аз винаги мамя. Взимам си не толкова извратени къси гащи, малко по-дълги. Преоблеках се и изчаках господина да ни викне.
Отидох във физкултурния салон и се построихме.
"Та, ученици, днес ще правим изпитване по уменията ви по баскетбол."
Какво?! Той не ни бе съобщил! Ъгх..! Оф... И без това не съм добра на баскетбол, заради височината ми. Е, точна съм, но ако целя от далеч.
Построихме се в две колонии. Първият изпит бе на цел от далеч. Аз бях първа. Хвърлих топката и уцелих коша. После на цел от близо. Замалко да вкарам, но както казах - не съм добра от близо. Изпитаха ни на много неща.
След часа се преоблеках и тръгнах към кабинета по физика. Както си вървях, усетих, че някой ме бута бързо. След секунда се озовах заключена в тоалетна. Погледнах нагоре. Беше Ерен.
"Какво си мислиш че правиш бе, идиот?!"
Той се подсмихна леко и...
----- ----- ----- ----- -----
Ся сте под напрежение! *смее се като злодей*
#SoriMotoriNotSori
Надявам се новата глава да ви е харесала :3 Ако оставите мнения, дори критики и съвети ще се зарадвам! ^^
