Влезнахме в кабинета. Настаних се. В този час седях до Ерен. Скоро и той дойде и седна. Избягвах погледа му.
"Ой... Л-Леви-"
"Какво?" Продължавах да не го поглеждам.
Той преглътна.
"А-Ами... Исках да питам дали имаш отговор за въпроса ми..."
"Става ли след училище? Ще те чакам при черешата зад училище." Измъкнах под носа си.
"Д-Добре!"
~След училище, 4:30 следобяд, под черешовото дръвче~
Седнах на един от клоните на дървото. Видях една фигура в далечината. Беше той. Сега е времето да мисля какво да кажа. Да. Не. Какво? Когато чуех гласа му, или просто името му, чувствах смесени чувства. Хем омраза, хем любов. Дали просто да му кажа?
"О-Ой, Леви." Ерен каза и погледна нагоре. Аз скочих на земята и застанах пред него. Усещах как ветреца леко подухваше косата, полата и ризата ми. "Реши ли какъв да е отговора ти?" Кимнах. Сега е времето. Просто една дума. Две букви. Които всъщност щяха малко да променят живота ми.
"Да."
"Какво 'Да'?"
"Да, харесвам те."
Той леко се усмихна.
"Това исках да-"
"Но това не променя по никакъв начин отношенията ни. Всичко е като преди. Още искам да те убия. Още искам твоята кръв да изтече. Още искам да изчезнеш от живота ми. Всичко е както преди... И ще си остане така."
"Но..."
"Няма 'Но'! Всичко е както преди. Ти си от CCG. Аз съм от гуловете. Взаимно искаме да се избием!"
Тръгнах си.
----- ----- ----- ----- -----
Хейтее! ^ω^
Дано главата ви е харесала! Свободни сте да изкажете мнение!
Мнението на Леви трудно ще се промени ('･_･')
