New Life (РЕДАКТИРА СЕ)

23

-За нищо важно- отвърнах. Джейс се надигна и постави малка целувка на устните ми. Усмихнах се и се надигнах от леглото. Затътрих се към кухнята. Направих кафе и го сипах в две чаши. Джейс дойде след минута. Беше само по долнище на анцунг. Росата му беше рошава, а под очите му имаше тъмни кръгове.

Той грабна чашата си и седна на един стол. Аз се качих на плота и отпих малко от кафето си.

-Кога се прибра снощи?- попитах го. Беше ми казал, че има малко работа и излезе. Бях задрямала пред телевизора и не бях забелязала връщането му.

-Към три. Ти спеше на дивана и те пренесох в спалнята.- Кимнах.- Днес пак ще трябва да изляза. Трябва да свърша нещо. Ще е добре и ти да излезеш за час- два. Може би три.

-Не можа ли да го свършиш вчера?- измрънках игнорирайки съвета му.

-Не- заяви Джейс и се изправи.

-Толкова ли е спешно? А какво всъщност правиш?- Той остави чашата на масата и се отдалечи.-Не ми обръщай гръб, Джейс. Отговори ми. Искам да познавам човека, с когото живея.- Джейс ме изгнорира. Влезе в стаята си и вратата се затвори с трясък след него, което ме накара да подскоча. Преглътнах мъчително. Премълчаваше нещо.

Вратата се отвори и той изхвърча от там. Подмина ме без да ми каже довиждане. Обу обувките си и напусна апартамента.

Поех си дълбоко дъх. Отидох в стаята си и облякох най- дебелите дрехи, с който разполагах. Състояха се от черна блуза с дълъг ръкав и тъмносини дънки. Обляхо коженото си яке и обух черните си боти. Нарамих раницата си и излязох от апартамента.

Щях да отида до мезонета, за да си взема още неща. Може би и пари. Бях зарязаля дебитната си карта, а трябваше спешно да посетя някой мол. Имах нужда от зимни дрехи.

Щом излязох на улицата проклех факта, че отлагах пазара толкова дълго. Духаше силен студен вятър. Тъмни облачи бяха покрили небето.

Запътих се към най- близката станция на метрото. Вятъра духаше силно и разпиляваше косата ми на всички посоки.

Не след дълго стигнах до домът си. Пъхнах ключа в ключалката и го завъртях плавно. После още веднъж. Вече знаех, че Наш не си е влъщи. Той винади оставяше ключа си в ключалката от въртяшната страна на вратата. Тя се отвори с леко, едва доловимо, изкърцване. Промъкнах се върте и затворих след себе си. На пръсти се добрах до стълбите и се заизкачвах по тях. До къде стъгнах? Да се промъквам като крадец в собствения си дом.

Влязох в стаята си и изтичах до дрешника. Започнах да тъпча раницата си с различни дрехи, когато чух шум от долния етаж. Сигурно е Наш. Пред очите ми се появи щастливото му изражение, щом ме завари в стаята ми. секунди по- късно не разкри и тъжното, разочаровано изражение, когато му сервирам новината, че няма да остана. Разклатих глава зада прокудя тези мисли.

-Добре, Клеъри, без паника- казах си.-Ще се справиш. Все пак това е твоя дом.

Чу се удър. Някой изруга под носа си. Не беше Наш. Мускулите в тялото ми се напрегнаха. Усещах как пулсът ми се ускорява. Преметнах ряницата си през рамо и изтичах до нощното шкафче. Грабнах нощната лампа и я стиснах здраво с две ръце.

Излязох от стаята си. Направих няколко малки крачки и пред мен се появи човешка фигура. Замахнах с лампата, но човека я улови.

-Какво, по дяволите, правиш?- извика човека срещу мен. Камерън. Пуснах лампата и се отдръпнах.

-Аз помислих, че...

-Че е Наш?

-Не. Мислех, че е крадец- казах, като осъзнах колко глупаво звуча.

-Какво правиш тук?- попита ме той като ме оглеждаше.

-Живея тук.....е поне живеех. Ти какво правиш тук?

-Идвам да си звема якето, което ти дадох. На Хелоуин.

-Оо...-Кимнах и махнах с ръка в знак да ме последва.-Ела.

Обърнах се и влязох в стаята. Извадих якето от дрешника и му го подадох. Той седеше на леглото ми и изглежда не бързаше да си тръгва. Изглеждаше замислен.

-Ето- казах и тикнах якето в ръцете му. Той разтърси глава, сякаш се опитваше да излезе от някакъв трянс.

-Сега ще си отидеш ли?- попита ме той.

-Само не ми казвай, че и ти ще ме молиш да остана.

-Няма да те моля. Не можем да взимаме решения вместо теб.

-Един човек на не ме мисли за бебе- подметнах развеселено- браво,Кам.

Той продължи без да ми обръща внимание:

-Но мога да ти разкажа защо не харесвам Джейс.-Той си пое дълбоко дъх. Намести с по- удобно и ме погледна с шоколадово- кафевите си очи.-По- добре ще е да седнеш.