Училище за знаменитости

Двадесет и Седма Глава

- И това е вярно.- Засмях се тихо. След малко смехът ми секна, тъй като се сетих за нещо.- Ами Тейлър? Няма ли да ми кажеш защо сте отново заедно?

- В момента не ми е до това. Одеве видях, че ми е пратила най- малко 20 съобщения, питайки ме къде съм.- Хари поклати глава, смеейки се сухо.- А Люк?

- Да, знам, ще му се обадя...по някое време. Знам, че не заслужава такова отношение. Обещавам, че като се приберем, ще му се реванширам.- Преглътнах буцата, заседнала в гърлото ми.

- Ще те питам нещо, но няма да се сърдиш. И моля те, бъди честна. Не само с мен, но и със себе си. Тръгна с Люк, защото го харесваш, или защото искаше да ме опровергаеш?- Сведох глава, премисляйки въпроса.

- Вече и аз не знам. Дори не знам какво не знам! Всички или ми повтарят, че не харесвам Люк, или че имам чувства към теб...Точно за това ми трябваше това пътуване. Искам да открия отговора сама, а не благодарение на някого, когото нон- стоп ми виси на главата!- Опитах се да спра сълзите, напиращи да се спуснат по страните ми.

- Това бе най- сбърканото нещо, което някога съм чувал! Искаш да избягаш някъде, където никой няма да ти повлияе...И взимаш мен със себе си?!

- Просто млъкни и карай! Достатъчно разговори за днес. И като видиш ресторант спри, че съм гладна.- Обърнах се и минах на задната седалка, където легнах и се опитах да заспя.

- Ставай, че ще пропуснеш забавата!- Чух силна музика и бързо скочих от мястото си.

- Какво е това по дяволите...- Колата бе на някакъв огромен паркинг, пълен с други превозни средства. Всичко наоколо светеше. Още бях сънена и ми отне малко време да се осъзная. Кога се бе започнало да се мръква? Отново огледах и разбрах къде сме. На някакъв карнавал или панаир.

- Нямаше как да го подмина, съжалявам. Хайде, идвай!- Без да ме предупреди, Хари ме хвана за ръката и ме повлече към тълпата.

Както предполагах, бе пълно с увеселителни влакчета и други глупости, които да те накарат да си изповръщаш червата.

- Съветвам те първо да се позабавляваме и после да ядем, иначе ще е кофти.

Първо се качихме на едно влакче, което само ни обръщаше с главата надолу. Само ще спомена, че Хари едвам дочака да спрем, след което избяга в тоалетните и повръщаше около 5 минути. След това решихме да спрем с екстремността и се качихме на виенското колело, което бе огромно.