Училище за знаменитости

Двадесет и Втора Глава

- И защо тогава бягаше към вратата, а не към него?- Не знаех как да му отговоря, затова наведох глава.- Хайде, ела с мен навън.

Примирих се и тръгнах с Хари. Излязохме навън и той предложи да седнем на някоя пейка но аз тръгнах към едно от големите дървета на двора. Седнах на земята, облягайки се на стъблото, а Хари последва примера ми.

- Вече ще ми кажеш ли какво се случи?- Попита той.

- Случи се това, че съм пълна ревла. Не мога да съм като вас, като теб. Ти правиш толкова неща, без да ти пука какво мислят хората и дали няма да си на първата страница на някое жълто списание. Дори на един от концертите ви ти беше сплетен на две плитки. Без да ти пука дали някой ще ти се присмее и какво ще си кажат останалите. Наистина ти се възхищавам. На теб и на всички, които ежедневно са подложени на подобно отношение от страна на пресата и на хората, които само чакат да направите дори и най- малката грешка. Аз не съм толкова силна. Идва ми да се разрева само заради една тъпа статия, в която даже повечето неща са истина. Но не искам другите да ме смятат за момиче, което само търси внимание и скача от едно момче на друго. Не съм такъв човек. И чак сега разбирам, че да си известен далеч не е толкова перфектно и страхотно. Няма нищо хубаво в това да не можеш да се разходиш с приятел без на следващия ден целият свят да си мисли, че ходите.

- На мен ли го казваш...- Усмихна се Хари, но това не беше една от онези красиви, изпълнени с щастие усмивки. И нямаше смисъл да го разпитвам. Много добре знаех, че в момента наум превърташе всички грозни слухове, които бе чувал по свой адрес.

- Кое е най- ужасното нещо, което си чувал за себе си?- Не се сдържах и го попитах.

- Че съм женкар. Че всяка вечер съм със различно момиче. Толкова хора вярват на тези глупости, не е за вярване колко повреден е светът. Но се радвам, че имаме всичките тези фенове, които биха издрали очите на човек, ако чуят нещо подобно. Те винаги са ме защитавали и бих дал всичко, за да имам възможност да срещна всяко едно от тези момичета и да им благодаря от все сърце. Искам да знаят, че аз бих направил същото за тях. До преди 5 години не вярвах, че е възможно човек да е толкова отдаден на нещо или някого. Но дайрекшънърите ни са номер едно!- Хари се засмя.

В този момент се замислих за това момче. Хари не беше лош човек. Просто някой хора, които не го познаваха изобщо, мислеха така. Иска ми се всеки човек да може да разбере колко любов и щастие носи на света той.

- Ти си на светлинни години от това, за което те мислят останалите, нали знаеш? Не им позволявай да те карат да се чувстваш зле. Хората не знаят нищо за теб.

- За 5 години все това си казвам. И ти трябва да го знаеш. Хората ще говорят какво ли не, винаги го правят. Но е много важно какви хора ти ще допуснеш в живота си...- Телефонът ми иззвъня и го извадих от джоба си. Беше Люк.

- Да?

- Лизи, добре ли си? Защо не си в час? Калъм ми звънна и ми каза, че не си в стаята.- Мамка му, бях забравила, че с Кал сме заедно по биология.

- Добре съм, просто огладнях и отидох да си взема нещо за ядене- мислено се ударих по челото заради тъпата лъжа.

- И не можа да изчакаш междучасието? Щях да дойда с теб.

- Няма проблем, ще вляза в час след малко. Още не са минали и 10 минути- това момче се тревожеше прекалено много, все пак не бях на 2 години...

- Добре, пиши ми като влезеш.

- Защо не кажеш на Кал да ти пише?- Извъртях очи, а Хари, който все още беше до мен, се засмя леко.

- Хайде де, не се сърди!- Отвърнах му с "да, добре" и затворих телефона.

- Проблеми с контрола? Люк май те изнерви?- Повдигна вежда къдрокоското.

- Гледай си работата- станах от тревата, взех раницата си и тръгнах към вратата.

- Това пък за какво беше? До преди две минути ми приказваше за това, как не съм бил лош човек и такива глупости, а сега ме разкарваш?- Чувах стъпките му зад себе си.

- Като нещата, които казвам, са глупости, не ме слушай! Нямаш ли час, за който си закъснял вече с 12 минути?- Попитах изнервено.

- Ясно, явно е онзи момент от месеца...Изобщо не си в настроение! Препоръчвам на Люк да не те води днес на плаж, иначе само той ще влиза във водата- Хари сам се замся на тъпата си шега. Идваше ми да го хвана за гърлото и да го удуша.

- Просто изчезвай!- Обърнах се към него и му показах среден пръст. Обикновено не правех такива...жестове с ръка, но нахалникът прекрачваше границата на търпението ми.

- До скоро Лизи! И да не забравиш да носиш с себе си тампон...или превръзка. Не искаме, когато станеш от стола, другите да мислят, че някой те е заколил!- Момчето ми помаха, след което влезе в кабинета, в който трябваше да е преди доста време.

*Бележка от автора*

Извинявам се за закъснението и като цяло за тъпата глава, но за друго не се сетих!
Ако не сте забелязали, смених корицата на историята. Не че нещо, но тази я направих съвсем сама, и това е първият ми опит за правене на корица, така че съм доста горда от себе си :3
Също така реших да номинирам историята си за тазгодишните Wattys Awards в категориите "фенфик", "романтика" и "най- добра героиня", така че ми стискайте палци :д
  Не забравяйте да гласувате и коментирате. Благодаря ви за вниманието, обичам ви! ❤️