His (Bulgarian Translation)

(41) I do.

- Събуди се, - шепнещ глас се чу до мен. Сгуших се по-близо към одеялото и игнорирах дразнещия звук. - Кали, събуди се, - тихият глас отново се разнесе. Простенах и поклатих главата си, след което въздишах и отново се отпуснах.

- За Бога, Мат, просто я издърпай от леглото или нещо такова. Изсипи вода въху нея, ако трябва. Няма да се събуди с този тон, - чух по-шумен глас да се разнася из стаята.

- Защо ти не я събудиш, днес е сватбеният ѝ ден и може да бъде една от жените,

- Какви жени?

- Тиранична чудовищна булка, - чух затваряне на врата и най-накрая в стаята настъпи тишина.

В този момент одеялото ми беше издърпано и тялото ми беше оставено на студа, треперейки. Отворих раздразнено очи и се изправих. Два чифта очи ме наблюдаваха.

- Ужасни сте, - промърморих. Джордан и Мат се засмяха, докато ги гледах.

- Хайде, момиче, днес е сватбения ти ден! - зарадва се Мат.

- Откъде знаете, не съм ви казвала, - заявих. И без това щях да ги поканя, но все пак сватбата щеше да е чак довечера.

- Ще се престоя, че никога не съм чул това, - отговори Мат. Джордан се приближи до леглото, хвана лакътя ми и ме издърпа.

- Какво правиш? - простенах, докато ме буташе към банята.

- Вземи си душ, ще ти помогнем да се оправиш, - усмихна ми се, преди да затвори вратата. Останах сама в банята. Изсумтях и започнах да събличам дрехите си.

Бях изключително изморена, но вълнението все още бълбукаше в мен. Наистина щях да се омъжвам.

Тази сутрин не се събудих до Кайл, което беше добре. Би трябвало да ме е закарал у нас късно през нощта, след като съм заспала в болницата.

Поклатих глава, чудейки се как съм попаднала на момче като него.

Беше лудост за колко малко време се влюбих в него, но любовта ни не зависеше от време. Няма време за любовта и имам в предвид, ако обичаш някого толкова много, женитбата е символична за това. Не можеш да отречеш факта, че не си влюбен, защото се случва в миг на око.

След като си взех дух, увих кърпа около тялото си и се върнах в стаята.

Джордан и Мат седяха и ме чакаха.

- Време е да се оправиш, - Джордан ми посочи стола и под нейн контрол седнах с мъка на него.