His (Bulgarian Translation)

(57) Maybe Fifteen

След като отворих очите си, първото нещо, което видях бяха чифт сини очи да ме гледат.

- Днес е денят. – каза развълнувно той, докато слънчевата светлина навлизаше в стаята.

Сърцето ми пропусна ритъм.

- Да. – въздишах.

- Е, какво чакаме още? – попита, преди да скочи на леглото. Извъртях очи и изпуфтях. Беше едва 8 час сутринта и имаше още много време до прегледа.

- Прекалено рано е.

- Не, е. Ставай. – заяви, карайки ме да извъртя очи и отново да въздишам, но все пак не можех да възспра усмивката на лицето си.

- Ако някой ми беше казал, че ще си такъв, след като се бяхме запознали най-вероятно щях да го помисля за луд. – пошегувах се.

- Ха-ха. – отговори саркастично. – Ако си спомняш, първото ти впечатление за мен беше грешно.

- Може би, но е факт, че те промених. – пошегувах се обратно. Той ми се усмихна.

- Така е, а сега моля те, ставай. – Кайл издърпа одеялото ми, което ме простена да накарам, след като усетих студенината. Потреперих и се свих.

- Студено ми е.

- Скъпа. – той облиза долната си устна, преди да ме вдигне в ръцете си. Той затегна хватката си около мен и за секунди се почувствах по-добре.

- Сега ми е топло. – сгуших се по-близо към гърдите му. – Не можеш да ме държиш така цял ден.

- Би ми харесвало. Освен това, само аз мога да те докосвам. – Кайл се засмя и целуна челото ми.

Понякога ми харесваше тази негова страна. Изпълваше ме с безопасност.

*

Оставаше още половин час до прегледа, а с Кайл още не бяхме излезнали.

Станахме рано, а той беше прекалено нетърпелив за един от ‚големите дни', както го нарече.

И да, определено закъснявахме.

Той изглеждаше като малко дете, тичайки около къщата като малко дете.

- Хайде, хайде, хайде! – подканваше ме, пляскайки дупето ми, докато излизахме през вратата. Засмях се и се обърнах към него със строг поглед.

- Долу ръцете. – посочих му пътя напред. Ако и по-рано си държеше ръцете долу, сега може би нямаше да закъсняваме.