(17) Spit it out, Knight.

1K 40 0
                                    

Кайл беше нетърпелив да започне да събира пари за Бил и жена му Мери.

Той просто имаше голямо сърце. При всяка възможност е помагал на хората, а понякога може би дори не го е осъзнавал. Никога не спираше да ме изумява.

- Мисля, че намерението ми е да събера най-малко 10,000. - каза разсеяно на себе си. Погледнах го с удивление, той наистина ми показваше една друга непозната негова страна. Това караше сърцето ми да се изпълва с гордост и възхищение. Беше лудост.

- Това е голяма сума пари. И аз искам да помогна. - заявих. И наистина го мислех. Обичах да помагам на хората, това беше в природата ми и това да помогна на Кайл (който го заслужаваше) беше бонус.

Той хвана ръката ми и ме погледна за секунда. Усмивката му беше стопляща и пълна с възхищение. Наистина беше забавно, че правихме това заедно и се чувствахме толкова горди един с друг.

- Е, разбира се. Не бих искал да направя цялото това нещо сам. - обясни, като погледна към пътя. Бяхме се качили в пикапа му и се прибирахме.

Целувката от по-рано ми беше оставила мъглива бъркотия. Бях изключително замаяна и напълно полудяла. Жадувах за още. Повече, много повече.

Той ме целуна така, сякаш се беше въздържал прекалено много и се нуждаеше от тази целувка. Това беше всичко, но не знаех дали го приемаше насериозно или не. Имам в предвид, ние не бяхме заедно, така че това не ме извиняваше да го целуна, нали? Надявах се, че не.

- Няма да бъдеш сам, защото аз съм с теб. 10,000 долара са много голяма сума пари, Кайл. Никога не бих те оставила да ги събираш сам. - ръката му се уви около моята, сякаш така ми благодареше. Усмихнах се на жеста му.

- Обичам усмивката ти. - заяви, без дори да сваля очи от пътя. Изчервих се едва забележимо.

- Млъквай. - промърморих. Кайл се засмя, докато се облягаше назад и косата му падна пред лицето му. Усмихнах се дори още по-широко при тази гледка.

- Не можеш да приемаш комплименти. - изкиска се.

- Напротив. - нацупих се като дете. - Просто не и от теб.

- И защо така? - веждата му се изви въпросително, докато ме поглеждаше. Поклатих глава и свих рамене. Той се засмя по-силно.

В колата се възцари тишина за няколко минути, докато пристигнахме. Скоро вече паркирахме на алеята.

His (Bulgarian Translation)Where stories live. Discover now