(52) The Test

320 18 1
                                    

Седях на кухненския остров и ядох сандвича си. Кайл взе телефона си и започна да играе на някакви игри.

Понякога, точно тези тихи моменти са тези, в които всичко се усеща реалистично и нормално. Сякаш нищо не беше нужно да се казва или чува, а нещата просто се разбираха от само себе си.

Но точно в този момент, тишината ни беше грубо нарушена от Мат и мрачната му физиономия.

- Добро утро, - каза с дрезгав глас. Кайл изключи телефона си.

- Матю! - отговори силно и се изправи, удряйки гърба му. - Как си, приятел? - Мат се намуси и разтри лицето си.

- По-тихо, - той сви очи и му махна с ръка. Засмях се, все още ядейки тоста си тихо.

- Какъв е проблемът? - попита Кайл и някак се се опита да му подобри настроението и да го развесели.

- Знаеш какъв е проблемът, а сега, ако обичаш, разкарай се от мен, - Мат отново махна с ръка пред лицето на Кайл, който се засмя и все пак го остави.

Кайл седна до мен, а Мат отиде до хладилника.

- Та, кога е меденият месец? - попита Мат, докато сипваше прясно мляко в една чаша.

- Всъщност има малък проблем с това, - той ме погледна и мога да кажа, че изглеждаше смутен.

- Какъв?

- Трудно е да се намерят места за почивка по това време на годината, особено за меден месец, - Кайл махна с ръка. - Не можах да ни намеря стая, а и честно казано напоследък се занимавах повече с къщата, отколкото с медения месец.

Погледнах го, но само свих рамене в отговор.

- Всичко е наред, и без това сега не съм в настроение за меден месец. Все ще измислим нещо, - усмихнах му се окуражаващо, преди да отхапя от сандвича си. - Освен това сега нямаме нужда от това. Винаги можем да отидем на почивка, не е задължително да е веднага след сватбата, - Кайл се усмихна в отговор, но все още можех да видя виновния му поглед.

- Просто искам да ти е добре,

- Повярвай ми, чувствам се страхотно, - хванах ръката му. Преди да кажа каквото и да е, Мат се намеси в разговора.

- Да не би да чух думата 'къща' измежду всички тези любовни приказки? - попита. Погледнах го и ентусиазирано кимнах с глава. - Уау, къща? Къде?

- Не е толкова далеч от тук, - казах набързо. - Няма да те оставя, Мат, не се притеснявай.

His (Bulgarian Translation)Where stories live. Discover now