His (Bulgarian Translation)

(10) It could run a little smoother.

Първата част от главата все още се редактира от авторката :)

***********************

- Кали, можеш ли да дойдеш до рецепцията, моля? Майка ти е тук да те види. - каза рецепционистката, докато аз седях и решавах задачите си.

Погледнах към измачканата риза и тъмнокафявите очи на учителя ми. Раздвижих се нервно. Това не беше добре. Майка ми никога не идваше до училище, за да ме види.

Нещо не беше наред, защо тя беше тук? Бях вкаменена и много нервна.

- Веднага, моля. - тя продължи авторитетно. Бавно се изправих от стола си, много бавно. Опитвах се да загубя време, колкото мога повече. Не исках да я виждам.

Щом се изправих, излязох от стята и се запътих към рецепцията.

Коридорите изглеждаха толкова празни и чисти без потните тийнейджъри, които само се бутаха и си проправяха път през тълпата. Просто исках земята да се отвори и да ме погълне. Предпочитах да ми отрежат лявата ръка, отколкото да се видя с майка ми след последните няколко дни.

Първо видях късата ѝ руса коса и дребната ѝ фигура. Тя стоеше там с ръце на хълбоците, беше заела отбранителна и ядосана стойка. Беше готова за нещо.

- Мамо? - прошепнах, щом се приближих до нея. Тя ме погледна с погнусен, озлобен и ядосан поглед.

- Къде беше? - настоя, докато потупваше с крак по лъскавите дъски на пода.

- Бях при Мат. - това отчасти не беше лъжа, просто пропуснах факта, че предимно бях останала при Кайл. Майка ми познаваше Мат и за протокола, го обичаше, което наистина беше странно.

- Не се осмелявай да ме лъжеш, Кали. - извика и човек би могъл да види отровата, която капеше от устните ѝ. Отстъпих крачка назад от страх.

- Не лъжа. - извиках отчаяно. Тя внезапно ме хвана за ръката, а ноктите ѝ се забиха в кожата ми. Изхленчих от болка. Беше прорязала кожата и много ме болеше.

- Мамо, боли, пусни ме. - отново изхленчих, докато се опитвах да се освободя. Тя забоде ноктите си още по-навътре.

- Трябва да ти бъде даден урок, Кали. Ти си срам за семейството. - каза гневно. Толкова много гняв и отрова в гласа ѝ и това ме уплаши още повече.

- Какво правиш, мамо? - изплаках. Сърцето ми биеше в гърдите ми. Не можех да помръдна.

- Тами си е вкъщи, а това, което ѝ каза беше ужасно.

- Мамо... - сълзите заапаха от очите ми. Болката леко намаля, щом се качих в колата.

Тя също се качи и заочна да кара като лунатичка. Ядосваше се на волана, тялото ѝ беше напрегнато. За първи път се уплаших толкова много от нея. Попринцип не се ядосваше чак толкова и не е била толкова заплашителна никога преди.

- Не знаех защо просто не те дадох за осиноявяване веднага щом те родих. Знаех, че ще станеш безсърдечна идиотка веднага, щом те видях. - изръмжа. В очите ми се появиха нови сълзи. Мразех я. Мразех я толкова много.

- Мамо... - изплаках. - Защо би го казала?

- Защото е вярно! - извика тя. - Ти съсипа семейството ми! Съсипа живота ми! - продължи да крещи. Заридах на седалката.

- Какво имаш в предвид? - не спрях да ридая.

- Ти съсипа всичко! - тя гневно удари волана. Подскочих уплашено.

Най-накрая пристигнахме у дома и бях уплашена повече от всякога. Това не беше правилно. Нищо не беше правилно.

- Къде е татко? - попитах. - Къде е татко? - извиках в отчаяна нужда. Той винаги беше там за мен. Той винаги ме защитаваше и ме обичаше.

- В командировка е и сега не е тук да те защитава. - отсече майка ми. Очите ѝ светеха, а лицето ѝ беше червено. - Нямаш си и представа какво направи, Кали, и сега ще те накарам да си платиш. - подсмихна се, докато аз стоях там и треперех.

Тя ме хвана за ръката и ме заведе в кухнята. Тами седеше там с нервно лице. Тя беше уплашена?

- Хайде, Тами, направи това, което трябва. - каза майка ми. - Удари я, Тами, излей гнева си върху това жалко подобие на сестра. - извика тя. Тами седеше неподвижно на стола с разширени очи.

- М-мамо... - заекна тя. - Н-не искам да го правя.

Седях на пода и треперех. Бях в шок. Какво се случваше?