His (Bulgarian Translation)

(64) On My Way

Седях на дивана объркана и по-самотна от всякога.

Семейният живот ти показваше колко самотен всъщност можеше да си, когато половинката ти я няма. Животът ти драстично се е променил, преди дори да си разбрал.

Преди около година изгубих студеносърдечната си майка, която се лекува. Омъжих се, баща ми почина и съм бременна.

Вече не съм малката тийнейджърка, а след като пораствах, постоянно в живота ми се случваха хубави и лоши неща. Просто трябва да има баланс.

Дори и да е така, сърцето ми все още биеше с пълна сила, докато случката от преди малко се повтаряше в мислите ми. Всичко се случи толкова бързо и неочаквано. Умът ми дори не можеше да функционира правилно в онзи момент.

Не можех просто да седя на диванът, сякаш нищо не се беше случило. Нямаше просто да седя и да чакам Кайл да се върне.

Той искаше време, но аз исках отговори.

Изправих се и бързо взех телефона си. Можех да си извикам такси, но какъв беше смисъла, след като просто можеш да се обадя на Мат?

Услугите, за които го молех вече започваха да се трупат: да ме успокоява, баща му, а сега и транспорт... започвах да се чувствам виновна, сякаш се възползвах от него.

Не исках да излиза така, а и знаех, че той нямаше да си го помисли. Мат не беше перфектен, но винаги беше зад гърба ми. Винаги. 

Обадих се на Мат, за да го попитам дали може да ме закара без да навлизам в детайли, но все пак му казах, че Кайл го няма.

Беше странно, но май се сещах къде би отишъл Кайл. Той винаги ми казваше, че много харесва хотелът, разположен малко по-надолу в града. Веднъж спомена, че винаги е ходил там, още преди да се съберем. Никога не съм го питала защо.

Бях сигурна, че Кайл е там. Нямаше къде другаде да е.

След около десет минути Мат пристигна пред нас. Излезнах от къщата и тихо влезнах в колата му.

Мат дори не трябваше да ме поздравява, а веднага се качихме на пътя. Знаеше, че въобще не бях в настроение за разговор.

Може би постъпвах глупаво, но не исках да бъда тази, която винаги трябваше да стой на едно място, да чака или само да гледа. 

Мат вече знаеше накъде да кара, без дори да ме пита.

- Ще се справиш ли сама, скъпа? - попита, след като паркира колата пред хотела. Кимнах и го целунах по бузата в знак на благодарност и излезнах от колата му.