His (Bulgarian Translation)

(37) Don't look so shocked.

Куражът ми дойде след като отворих вратата.

Думите на Кайл все още звучаха в главата ми и без никакво съмнение, те ме стимулираха. Бях най-късметлийския човек, ходещ на планетата.

Стъпих на облицования с плочки под и първото нещо, което видях, бяха белите стени; обикновени и скучни, определено не бяха по мой вкус.

Очите ми се спряха на майка ми, която седеше на тапициран стол и се беше разположила като у дома си, като беше сложила няколко картини на масата до себе си. Снимки на мен, Тами, баща ми и още няколко роднини.

Бавно се приближих до нея, а тя скочи от мястото си. Аз също подскочих и се отдръпнах с няколко крачки. Сърцето ми биеше в гърдите, но това не спря майка ми, която бързо се приближи до мен, сякаш беше отчаяна да ме прегърна, но не се почувствах в безопасност.

Тя ме взе в ръцете си и ме прегърна с пълна сила. Ръцете ми останаха отстрани, защото не можех да ѝ отвърна на прегръдката. След всичко което направи за мен да я прегърна? Защо да го правя. Все още бях уплашеното, самотно и изгубено дете, искащо да излезе от мен отново. Нямаше как да го допусна.

- Съжалявам, толкова много съжалявам, - можех да усетя трепереното ѝ, докато ме прегръщаше и плачеше.

Тя винаги се е самоконтролирала толкова добре, изглеждала е силна и студена и никога не е допускала някой да види емоциите ѝ. А сега, плачейки и треперейки пред мен можех да усетя някаква симпатия към нея.

Не е била най-прекрасната майка, но беше моята майка. Бяхме една плът и кръв и не е правилно от моя страна да я мразя, колкото и да се опитвах, не можех.

Увих ръце около нея, посрещайки нежния лавандулов аромат от нея и това ме върна в старите времена.

- Мамо, - казах. Сълзите напираха в очите ми, но не исках да ги освобождавам.

- Съжалявам, - прошепна отново. Отдръпна ме от себе си, а очите ѝ казваха всичко, което исках да знам. Беше искрена в това, което казваше. Но изглеждаше и сякаш задържаше нещо за себе си.

- Какво има, мамо? - попитах с пресипнал глас. Тя погледна към пода.

- Бях изплашена,

- От какво? - попитах объркано. Не очаквах това.

- От това, на което бях способна и знаех, че не бях права, знаех, че имаше нещо неправилно. Чувствах се ядосана, през цялото време виждах червено и чувствах омраза към теб и още много други неща. Бях зла и изплашена, защото бях способна на много и го доказах на себе си в края на краищата, - заяви майка ми и видях как краката ѝ я поддават. Хванах я на време и я сложих да седне отново на стола.