His (Bulgarian Translation)

(38) clean version of fun.

С всеки изминал ден наближаваше Коледа и времето ставаше все по-студено.

Денят на завършването вече мина и се радвах, че най-накрая училището свърши. Знаех, че трябваше да мисля какво щях да правя с живота си оттук нататък, но това беше последното нещо на главата ми.

Баща ми се влошаваше и не можех да спра да мисля за него. Тревожех се за него и проверявах дали е добре на всеки две секунди.

Не исках да го дразня или нещо такова, дори и все още да не си го признаваше. Кайл ми казваше да спра, защото по този начин го стресирам повече, но беше трудно. Все пак ми беше баща и имах една малка частица от себе си, която все още мислеше, че мога да му помогна. Беше глупаво.

- Хей, любов, хей, старче, - Кайл дойде в стаята, подскачайки и с усмивка на лице. Беше заразително и след няколко секунди усетих, че и аз се усмихвам.

В ръцете си държеше найлонова торбичка и взе палтото, ръкавиците и шала си, преди да се приближи.

- Кайл, - каза баща ми с дрезгав глас, докато отваряше очите си. - Честит рожден ден,

- Благодаря, - Кайл отиде, за да прегърне баща ми, а след това се отдръпна и ме погледна. Веждите ми се повдигнаха въпросително.

- Какво?

- Няма ли да прегърнеш рожденника? - усмихнах му се и се хвърлих в разперените му ръце.

- Честит рожден ден,

- Благодаря, скъпа, - целунах го набързо по устните, преди отново да ме пусне да стъпя на пода.

- Няма ли да празнуваш рождения си ден със семейството си? - попитах го, а той поклати глава.

- Празнувах с тях сутринта и им казах, че ще дойда да прекарам време с теб и старчето, - с баща ми се засмяхме.

- Както си казал, скъпи, - ощипах го по бузата, преди да се запътя към кухнята. - Искаш ли кафе? - извиках. Чух две 'да'-та и взех чайника.

Взех две чаши от всекидневната, където видях Кайл да седи до баща ми и се смееха, докато си говореха за нещо.

Баща ми винаги беше в прекрасно настроение, когато Кайл беше около него. Те бяха изключително близки и Кайл му казваше 'старче', но татко нямаше нищо против.

- За какво си говорите? - попитах, докато слагах чашите на масата.

- Нищо, говорим си по мъжки и няма да разбереш, - заяви Кайл, преди да седна до него и да ме придърпа по-близо до себе си. Баща ми се изкиска.