Предположех, че няма да ме поведе към нас, но нямах никакви догадки къде отиваме. Той мина през няколко непознати за мен улици и всеки път щом започвах да се ориентирам, завиваше на другаде. Отказвам се, по-интересно ми беше да се гушкам в големия му гръб. В крайна сметка няма никакво значение, къде ще се озовем. Стига да не ме остави там, разбира се. Тогава щеше да стане доста сложно.
- Вятъра винаги ми помага да избистря главата си.- подвикна той, докато чакахме на един светофар.- Щях да умря от нерви.
- Ти ли!?- ахнах аз силно.- Че защо?
- Ако не ти хареса и баща ми, можеше да се откажеш от мен.
- Глупости!
- Хората казват, че децата приличат на родителите си...- продължи той спокойно.
- Ти приличаш само на себе си. Които и да са родителите ти, за мен не са вежни те.
- Тогава защо беше толкова нервна?- изсмя се той, точно когато светна зеленото.
- Заради теб!
В крайна сметка мисля, че обикаляхме безцелно из града. Саске два пъти мина покрай ресторанта, които бяхме напуснали преди малко. Може би наистина е бил нервен, щом сега релаксира по този начин. Беше прав, това наистина помагаше да възстановиш мира си. Постепенно и аз се успокоих доста и започнах да се наслаждавам. Дори и да беше вечер, ние се носехме към залеза. Все пак някъде в момента залязва слънцето. Северния полюс, може би. Не ме е обсебила тази дестинация, просто това беше последното, което учихме днес. Не се безпокойте, не смятам да емигрирам там. Освен ако Саске не замине, разбира се.
- Не искам да се прибирам,- изсумтях аз, когато той спря пред нас,- Искаш ли да влезеш за малко?
- Не е ли късно, вашите мое да са против.- веднага попита той, но все пак изгаси двигателя.
- Мисля, че ти ще разкажеш по-добре от мен, как сме прекарали. Да съм честна, повечето ми е мъгла.- засмях се аз, повеждайки го към нас.
- Толкова е яко, че говориш с родителите си така. Всичко ли им казваш?
- На мама да.- усмихнах се едва леко смутена.
- Ама всичко, всичко!? - той се заби на мястото си, когато кимнах.- Не мога да вляза!
- Стига де! Щом аз се справих с вечерята и ти можеш.
- Ами ако ме пита нещо за това... аз не мисля, че...
- Мама ще се престори, че не знае нищо...- поклатих глава, отваряйки вратата.
- Много е готина майка ти.
- За разлика от..- захапах езика си, какви ги говоря, МЛЪКНИ!- Извинявай. Не исках.
- Ама си права.- усмивка и той прекрачи вратата.
Родителите ми бяха в хола и гледаха филм. Щом се вмъкнахме, те само ни се усмихнаха и ни махнаха едва. Саске най-после си пое отново въздух.
- Дават хубав филм,- започна татко, връщайки поглед към екрана,- имаме и пуканки.
- Комедия е. Сега започна.- допълни мама, приканвайки ни с ръка.
- Само да се преоблека.- отвърнах аз, след като със Саске се спогледахме.
- Ще те изча..
- Хайде!
Дори не го оставих да се доизкаже, когато го повлякох със себе си. Зад нас се чу тихия смях на мама. В тази къща си бях на своя територия и това си личеше. У дома не се страхувах от нищо.
- Каза, че ще се преобличаш, Сакура.- смотолеви Саске, когато го затворих в стаята си.
- И двамата знаят, че съм в състояние да го направя в банята. Имат ми доверие.
- А може ли да ти помогна?- подсмихна се той леко.
- Не искам да ме докосваш,- сериозно отвърнах аз, карайки го да пребледнее.- Започнеш ли, аз ще стана алчна, а те са долу.
- Не прави така.- простена той едва.- Вероятно се сдобих с още няколко бели косъма.
- Къде?- засмях се веднага и хванах главата му, за да я огледам престорено.
- Ей там.- отвърна ми той, хващайки ме рязко за талията.
Разбира се, че не трябва да ме докосва. Щях да загуба представа за света около мен. А той на пук на това ме притегли в ръцете си и започна да ме целува хищно. Щях да забравя за филма и вечерята, ако не спре. Щях да загубя представа за света и дори къде се намира Северния полюс.
- Саске,- простенах тихо, стискайки косата му между пръстите си.- Северния полюс....
Той отдалечи устните си едва и ме погледна с усмивка, която не помагаше на ориентацията ми особено. Толкова беше красив, дори още повече след като го бях разрошила аз. Косата му изглеждаше жестоко, когато зная, че моите пръсти са я разбутали. Караше го да изглежда повече мои от обикновено.Устните му бяха леко разтворени и това ми напомняше, че преди това са били по мен. Очите му леко притворени, защото досега ме е целувал. Толкова беше прекрасен, дори този лукав пламък, които виждах сега в тях. Винаги го имаше, когато изцепя нещо глупаво. Какво бях казала този път.
- Северния полюс?!- любопитно повтори той и получи желаната реакция.
Опулих се, станах розова, започнах да ям устните си. Проклет да е господина по география и неговите полюси. Какво вредно влияние има Саске върху мозъка ми само. Изключва го напълно и аз започвам да дърдоря несвързани глупости. Ето защо очите му блестяха, беше предвкусил точно тази ми реакция. Сведох очи засрамено и започнах да търся разумно оправдание. Такова нямаше и затова си мълчах като рибките в лобито на ресторанта.
- Обичам те, знаеш го нали?- подсмихнат и все пак толкова мил.
- Обичам те...
Бях оклепала този толкова романтичен момент, с моя полюс. Саске вече не беше еротично настроен, беше се кротнал. Оставих го в стаята си и се шмугнах в банята, прегърнала малко по-комфортни дрехи. Никога не можех да зная, дали на мама нямаше да й щукне да пита нещо. Кого залъгвам! Тя не би го направила, просто аз все още се срамувах. Когато осветлението беше намалено не е толкова страшно. Когато светлината е слаба, а аз не облечена..аз не мислех. Споменах ефекта от устните му. След втората вече бях пияна от любов.
- Значи това е стаята ти?- обади се Саске от другата страна на вратата.
- Чувствай я като своя.- провикнах се веднага, нахлузвайки дънките си.
- Значи мога да разгледам дори бельото ти?
Моля! Какво!? НЕ! Точно бях свалила блузата си, когато го чух. Познайте дали не хукнах веднага обратно. Влетях в стаята, а той послушно си стоеше на леглото ми, излегнат наполовина. Красота...
Споменах ли, че влетях в стаята, точно след като свалих горнището си. Ако съм пропуснала, той не го направи. Очите му се разшириха, гледайки ме притежателно. Все пак аз бях неговото момиче и сега стисках в ръката си топло, топло съблечена блуза. Видях го как се изстреля до седнало положение за стотна от секундата. Може би точно се беше канил да каже нещо, но го бях лишила от шанса. Ръцете му се протегнаха напред и той се надигна, за да ме хване за кръста. Вече в ръцете му, той ме завлече по-близо до леглото ми. Седна си обратно и сега лицето му беше доста под нивото на моето. Ако увия ръце около главата му, можех да го стисна и задуша по изключително нестандартен начин.
- Продължаваш да тестваш волята ми,- осъдително ми каза той,сваляйки ръце на дупето ми.