Пушенето не винаги вреди

Part 30

  Най-после трябваше да помръдна. Вероятно щеше да е разумно и да проговоря, но все още не бях способна да го направя. Усмихнах се, толкова статично и вдървено. Все едно доктора ми казваше, че няма да боли и не му вярвах. Сякаш изобщо не бях в кожата си. Зная, че винаги съм била срамежливото, неловко момиче. И все пак не беше възможно да съм чак толкава вдървена. Прокашлях се, но нищо не помагаше. Имаше едно мъничко парченце смелост за което можех да се хвана. Но как щях да протегна ръка и да стисна неговата? Как по дяволите, щях да направя това пред собствените си родители. Още се опитвах да предприема нещо, когато той ме спаси. Усетих ръката му, която хващаше внимателно моята. Стисна я няколко пъти, сякаш пулсиращото ми сърце. Беше приятно, въпреки, че се изревявах за пореден път. Той редовно стиска ръката ми няколко пъти, когато иска да привлече вниманието ми към нещо интересно, но не иска да го произнася наглас. Като смешна двойка или сладко кученце.

-Мисля, че майка му не ме харесва.- прошепнах аз възможно най-силно, говоренето ми беше невъзможно.

-Тя не харесва никого!- махна с ръка Итачи и сякаш обърна очи към Ино.

-Съгласен съм. На мен още не ми дава да се виждам със синовете й!.- отвори уста Наруто.

Всички го погледнахме не вярващи на чутото. Той беше прозвучал като 6 годишно момче. "Мама не ми дава да си играя с теб." Саске се засмя тихо и някак си иронично. Поклати глава и се стърпя от коментар.

-Мисля, че разпита трябва да отложим за по-нататък.- надигна се татко едва.- Децата трябва да са на училище утре.

-Да. Време ни е да се изнасяме.

С това майка ми най-после отпусна хватката около Саске. Имах усещането, че ще го видя как си поема дълбоко въздух. Също така го видях, че хвърля поглед на брат си. Защо трябваше да започваме темата за майка му. Сега всичко, което бяхме постигнали тази вечер се стопи. Благодарско, мамо! Настроението щеше да се скапи отново. Останали сами, някак си всички се умълчахме. Ино все още се взираше в Итачи. Хина и Наруто зяпаха в ръцете си. Саске към масата, аз към него.

-Мама не ми дава да си играя с теб!- изчуролика Итачи, бръщайки се към русия.- Защо тогава си тук?!

-Ама тя не знае, че сме заедно!- заръкомаха Наруто бързо.

-И да знае, какво от това?- гласът на Саске прозвуча малко по-язвително от нормално.

Опитах се да срещна погледа му, но той го избегна. Да, настроението се беше разбило на парченца. Може ли да изпсувам само един път, но така прилично.

-Това мина добре.- най-после се обади Хината.- Поне родителите ти го харесаха.

-Мислиш ли?- усмихна се моя принц едва.

-Да. Майка й умее да изкарва думите от устата ти много бързо.

-Също така знае точно какво да пита.- кимна Ино, стреляйки ме с поглед гузно някак си.

-Сакура прилича на баща си.- засмя се Наруто, най-после способен да говори.- И двамата бяха еднакво ужасени.

-Дали майка ти е свалила баща ти?- подсмихна се Итачи лекичко.

-Не искам дори да си го помислям!- изстрелях аз бързо.

Всички се посмяха леко, а след това се разцепиха в отбори по изпращане. Ино веднага предложи на Наруто честта да заведе Хината. Нямаше възразили, нито пък Итачи да изпрати Ино. Саске искаше да ми помогне с почистването. Толкова мило, но със сигурност беше уловка. Имаше три изцапани купи и няколко чаши. Това беше работата, за пет минути, ако не и по-малко

-Забеляза ли, че не съм запалил и една цигара?- подсмихна се той, подпирайки се на кухнениската мивка.

-Забрави да си купиш?- невярващо се усмихнах аз.

-Не. Не исках да си купувам. Обещах ти, че ням ада запаля.

За малко да изпусна чашата, която миех. Той каза толкова яко нещо отново. Наистина ли щеше да го направи? Да откаже цигарите заради мен?

-Няма ли да се опиташ да започнеш темата?- тихо започна Саске, поглеждайки ме.- Трудно ми е да разказвам, когато не са ме попитали.

-Не искам да те насилвам, ако не ти се говори..- поклатих глава, спирайки водата в мивката.

-Ако не го споделя с теб, няма с кого. А сякаш имам нужда да говоря за това. Дай ми начален старт.

-Ела с мен.