Пушенето не винаги вреди

Part 61

   Пусна ме и се наведе напред за да го прегърне. Аз замръзнах на мястото си като риба на сухо. Гледах към тях и бях загубила сигнала си от приемника.

- Това е Сакура,- чух го да казва и се насилих да се върна на планетата.

- Д.добър вечер!- изстрелях аз, а гласът ми потрепери толкова ясно.

- Прекрасна, наистина.- кимна мъжа към Саске.- Аз съм Фугаку, толкова ми е драго.

И от нищото, той се протегна към мен и също ме прегърна. Ръцете ми явно бяха на авто пилот, защото някак си отвърнах адекватно. Пусна ме и ме хвана за ръката, повеждайки ме към масата и мястото от ляво на неговото. Това беше добре, щях да стоя по-далеч от госпожата. Дори и сега да беше скрила ноктите си, те бяха доста дълги.

- Познаваш Микото, нали? Тя ми спомена, че сте се срещали.- продължи да говори мъжа, а аз все още се осъзнавах.

- Татко, забрави ли, че вече е директор в нашето училище.- обади се най-накрая Саске.

- Правилно, правилно. Извинете този глупав старец.- засмя се мъжа меко.

- Итачи закъснява както винаги.- най-после се чу гласът на Онази.

- Ще дойде с момиче, нали? Не мога да повярвам, колко неща са се случили докато ме нямаше.

- Благодарение на Сакура.- обади се Саске.- Тя ги запозна и някак си си допаднаха.

- Чудно.- кимна Фу доволен.- А вие как се запознахте?

- Училище.- изстрелях аз смутено.- Познаваме се може би от първи клас.

- Така ли! А как така изведнъж всичко се преобърна? Обожавам подобни разкази.

- Не притискай момичето и без това трудно говори.- чу се Онази с лека нотка на задоволство.

- Няма проблем.- усмихнах й се насреща.Браво на мен!- Ами, всъщност точно закъсняващата е причината. Беше организирала парти на което и двамата бяхме поканени. След това започнахме да разговаряме по-често и това е.

Дадох всичко от себе си да гледам мъжа пред мен. Да не се изчервявам, повече от обикновено, да не оплитам думите си.

- Пропусна да спомене, как се изложих аз тогава.- засмя се Саске леко.- Не й повярвах, че се бои от водата и я изплаших много.

- Спокойно, само умрях два пъти в ръцете ти.- засмях му се в отговор.- Имам още няколко живота в джобчето си.