Пушенето не винаги вреди

Part 58

   Подсмихнах й се и я оставих самичка. Лицето й изглеждаше много червено, а още дори не беше седнала на мястото си. Нескопосано се усмихна на момчето и в следващата секунда събори несесера си с химикали. Ох, добре, че беше все още затворен. Хвърлих поглед към Наруто, които се усмихваше едва. Сякаш знаеше, че той е причината. Дали Саске му беше казал нещо или вече сам се беше досетил. Толкова искрена и сладка любов изпитваше Хината, че все по-трудно успяваше да я прикрие. А нямаше смисъл да го прави, нали? Вече го беше целунала все пак. Не е ли време тези двамата да спрят да се преструват, че не се е случило. Имам доста свидетели и някои биха се явили дори в съда. Само ме ядосват тези двамата.

- Ино вероятно ще иде да се приготвя...- сепна ме прекрасното момче, до което седях.

- Може би. Дори не е решила какво да си облече. Аз защо научих последна?

- Не искам да имаш нищо общо с тези неща.- простена Саске тихо.

- Ако се налага, ще участвам.- смръщих се леко.

- Би ли се сбила с мама заради мен?- иронично се подсмихна той.

- Не се ли сбих словесно с нея вече?

- Май си права...

И отново учителя ни подкани да внимаваме какво говори. Понякога започвам да си мисля, че ако не стоях до него, щях да разбирам повече в часовете. Преди два дни дори ми се наложи да прелиствам назад в учебника. Не ми се беше случвало отдавна. Струва ми се, че гаджето ми дори не се опитва да внимава. Как успяваше все пак да има хубави оценки. Дори по-добри от моите, да му се не види. А ето го, той стои и си играе с косата ми, докато аз поне се опитвам да слушам.

След училище нямах търпение да се оправя и да изляза с него. Сякаш всичко вече се въртеше около Саске, деня ми, мислите ми, действията ми. Преди не беше така и сега дори не мога да си спомня какво съм правила преди него. Сякаш щях да се изгубя, ако го нямаше наоколо. Облякох си една рокличка, която ми връщаше толкова много спомени. Хубаво беше, че успях да я изпера след инцидента с басейна. Как ли щеше да реагира, когато ме види да я нося. Дали щеше да се подсмихне, спомняйки си всичко случило се. Дали щеше да му е ясно, защо съм я сложила. Имаше ли значение, щях да му напомня за едни прекрасни неща. Как му крещях кого обичам, а той си мислеше, че му набирам. Ох, колко беше сладко сега, когато всичко това е минало. Дори е забавно, а тогава си мислех, че ще умра от сърдечен удар.