Part 40

72 8 0
                                    

 - Абсолютно.- примири се той, навеждайки се над мен.

- Тогава ме остави да й докажа, че те обичам.

И двамата не можехме да повярваме, колко много неща си признавах последно време. Благодарение на тази зла жена, аз говорех толкова искрено. Не само днес, вчер, онзи ден също. Казвах това, което мислех и не се страхувах от истината.

- Ако продължаваш да се държиш толкова смело, няма да мога да се контролирам.- подсмихна се Саске едва.

- Моля?

- Ако още веднъж те чуя да казваш нещо толкова невероятно.. ще откача.- поклати глава той бавно.

- Аз същи ти вярвам безрезервно.- усмихнах му се аз едва.- Никога не би си позволил да направиш нещо, което няма да ми хареса.

Сякаш го чух, как казва на ум, че съм си го изпросила. Трябваше му точно миг, за да ме вземе в себе си и да ме притисне невъзпитано. Бях се озовала толкова бързо в скута му, че не успях да реагирам. Захапала долната си устна, аз не го изпусках от поглед. Усетих ръцете му по себе си, докато брадичката му се повдигаше нагоре. Към лицето ми. Той си искаше целувка и в очите ми беше най-прекрасната гледка на света. Очите му, гледащи ме леко притворени. Устните му, протягащи се към моите. Леко разтворени, апетитни и розови. Косата му, която все още беше подвластна на гравитацията. Прекрасен както винаги и все пак сякаш го виждах за първи път. Някак си ми действаше по-различно от обикновено. Някак си толкова по- еротично и съблазнително.

Може би причината беше, че той за първи път си позволяваше да е по-дързък и настоятелен. За първи път ме гледаше с тази нескрита страст. Показваше ми, че и той е напълно нормално младо момче.

Прокарах пръсти през косата му, за да мога да се хвана за нещо. За да не полетя и да се отделя от него. Ръцете му ме придържаха силно към горящото му тяло. И аз знаех за кого гори в този момент. За мен. Ах...

- Само това ли си изпросих?- подсмихна се аз, гледайки надолу към него.

Не ми остана и секунда да помисля над собствената си мръсна уста. Той ме нападна и то не с устни, а със зъби. Като вълколак, които умираше от глад. Започна целувката със зъби и това просто нямаше как да ме остави разумна. Не беше силно, не ме заболя и все пак простенах. Корема ми се беше свил на топка, която в момента експлоадираше на хиляди частици. Той притискаше гърба ми и все пак аз летях безтегловно. Кислорода не ми достигаше. Ума ми бе избягал, а аз не знаех коя съм. Само тази целувка и нищо друго не съществуваше в света. Само аз и той. Саске, моя Саске.

Устните му се отделиха от моите и аз прошепнах името му. Дали ме чу или беше твърде зает да продължава да пъди всичко разумно в мен. Не беше спрял да ме целува, просто се беше насочил към мястото, където не трябваше да се повдига толкова. Вече беше вампир, които търсеше сънната ми артерия. Вече ме водеше към вечността, към безвремието.

Главата ми сама се отдръпваше, за да му осигури пространство. Експлозиите в корема ми се разделиха на още толкова, не спиращи да създават усещането за фойерверки. Губех се, виеше ми се свят, залитах, потъвах, прераждах се и всичко отначало. Ако той решеше да прави любов с мен, сърцето ми нямаше да издържи. Отново сля устни с моите и аз му отвърнах, все едно съм ги чакала векове.

- Искам да те направя своя... искам те само за себе си...- прошепна ми задъхано той.

- Твоя съм..- отвърнах му като на магия, как успявах да говоря изобщо.

- Не така.. изцяло моя...

Пушенето не винаги вредиWhere stories live. Discover now