Пушенето не винаги вреди

Part 15

   Видях как Саске примига. Погледа му веднага се насочи към досадника. О, не..... това вече стана страшно... Какво ще направи Саске сега. Не, трябва да го спра! Не трябва да загазва отново, не и заради мен.... Какво да направя!??? Мисли... е как какво. Преди да е станал, накарай го да седне, целуни го. Хайде можеш! Той тръгва да става! Мамка му... не не ставай Саске, недей!!!

Нямах друг избор. Трябваше да действам. Приближих се и се сгуших в Саске, затваряйки силно очи. Стиснах го силно в себе си, но той не ме прегръщаше. Какво?!!? Кара ме да ходя до него, а сега. Просто трябва да го успокоя. Той е ядосан, вероятно ще му мине. Надигнах глава към него, а той продължи да гледа на кръв Шино.

- Саске...- прошепнах аз смутено.

Той не се обърна към мен, но пък най-после ме прегърна. Обви ръце около мен, а целия клас май ахна. Какво да направя? Да стоя ли така или да се надигна. Не трябва да съм силна. Подбутнах го и го върнах обратно на чина, където стоеше той допреди малко. Саске най-после се обърна към мен и се подсмихна. Гледах го ужасена, изплашена... бях паникьосана. Той напълно разбра, защо е станало това:

- Извинявай, миличка..- намигна ми той и хвана брадичката ми.

Ето я, тази изстрадана целувка. Той се надигна, аз се наведох. Сляхме устни, секунди преди да бие звънеца. Но това в момента явно не го интересуваше. Той не ме пусна, продължи да ме целува, без да му пука за нищо. Но сега не бяхме на покрива. Бавно се отдръпнах и се загледах задъхано в очите му. Дали и моите блестяха както неговите, сигурно повече от това. Той отново се усмихна и понечи да ме пусне. Ох, трябва ли? Нямах друг избор.

Аз направих още една също толкова трудна крачка. Най-после започнах да чувам околния свят. Чувах как всеки в стаята в момента ме коментира. Стана ми готино, признавам си го. Всеки говореше за мен и моето гадже. Да подчертая ли МОЕТО!!! Ние със Саске се спогледахме, аз се усмихнах. Е все така вяло, но все пак си беше нещо. А той, ох, колко ме ядосваше в момента. Беше толкова доволен, толкова горд и наперен. Сякаш току-що е получил нотариалния акт за планетата Земя. Сетих се за една песен, която в неговия случай си е напълно вярна. I'm sexy and i know it... Да, той е секси, много дори... и си го знае. А сега... сега е мой. Дали е мой? Дали това не е скрита камера. Ако има някой, които в момента ми се смее зад някой монитор... ще се самоубия.

Тръгнах да се връщам на чина си, но Саске не пусна ръката ми. Нашите две се опънаха, докато не ми стана невъзможно да направя още една крачка. Обърнах се към него, а той все така мило и усмихнато ми каза:

- Няма ли да седнеш при мен?- толкова сладък беше, че просто нямаше начин да му отказа.

Усмихнах се, а той си ме дръпна, все едно тежах два килограма. Дръпна ме, а аз се стопирах пред чина му. Дори в момента не можех да асимилирам, че трябва примерно да си взема тетрадка или учебник. Просто седнах на неговия стоп, този на който той бе стоял досега. Той седна на другия и продължи да ми се подсмихва. Не той досега не ми се е усмихвал, подсмихвал ми се е. Гледам ми е сеира...

- Защо се смееш?- опитах се да си придам по-строг вид, но как в негово присъствие.

- Защото ти си толкова сладка. Колко пъти си каза, че можеш да го направиш?- той най-после си показа зъбките в злорада усмивка.

- Ами...- започнах да се червя аз..- няколко.

- Ако днес ми е последния ден...- прошепна той до ухото ми.- Бих го прекарал с теб.

Какво?! Дръпнах се назад и се вгледах в очите му. Те бяха толкова черни, толкова хубави и непознати. Не можех да съм сигурна, дали не се шегува. Не можех, без да попитам.

- Ти каза, може би само едно... Това ли е било?- ахнах аз, опитах се да не го правя, но нямаше как. Бях толкова учудена.

- Да, бих те качил на онази таратайка, която видя и да тръгнем към залеза...- той се засмя.- Шегувам се...

Сърцето ми отново прескочи по-силно, отколкото трябваше. Знаех си, че думите му не са истина... Просто беше прекалено хубаво, за да е. Той просто се е шегувал, просто си прави шегички с мен. Явно си е проличало, какво си мисля, защото лицето му изведнъж стана сериозно.