Пушенето не винаги вреди

Part 59

   И както си бяхме приклекнали, изведнъж и двамата се озовахме на цимента. Саске ме беше прегърнал в същата секунда и сега ме прегръщаше силно. Ето го неговото мнение по този въпрос. Съвпада с моето на сто процента. Нито аз искам да пусна ръката му, нито път той. Искаме да сме заедно и смятаме да се борим за това. Да не сме в някое роман на Шекспир... защо трябва да се боря с този и ония за любовта си. Живеем в свободна държава, имам си пълното право да съм с него.

- Развалих ли ти настроението от преди малко?- подсмихна се той едва, малко по-късно.

- Кое настроение?- произнесла го, разбрах какво иска да каже. Познайте какво последва... краска тип домат, разбира се.

- Мога ли да те открадна само за мен? Искам да те затворя в стаята си и да не те вижда никой друг... само аз...

- Никой друг? Това звучи толкова притежателно... така егоистично. Искаш да лишиш хората от хорър гледката им?- подсмихнах се аз, засрамена.

- Не искам да те сънува още някой тая вечер.- сви рамене той, започвайки да върни най-после.

- Не вярвам. Горките хора, ако е така.

- Ммм, не мисля, че онзи с големите сенки под очите ще се съгласи с теб.- леко нацупено отвърна Саске.

- За кого говориш?

- За момчето, което от известно време все е покрай теб. На опашката, в коридора... само дето не го видяхме в киното.

- Аз още не загрявам...

- Слаб, тъмно червена коса, изсухлени дънки и пискливо гласче...

- Момчето, което търсеше сестрата?!- най-после се сетих аз.

- Значи все пак си го забелязала.- настроението на Саске ставаше още по-недоволно.

- Само защото ни попита за посоката.- Опитвах се да звуча невинно, защото наистина беше истина.

Саске само кимна и прекрати темата. Не искаше да говорим за подобни глупости. Стиснах още по-силно ръката му и се насилих да се ухиля. Беше невероятно усещане, че той ревнува, но и също така ужасно. Трогната съм, но и изплашена в същото време. Чувала съм, че ревността никога не е хубаво нещо. И все пак сърцето ми се радваше в един мъничък ъгъл. Ревнува, защото му пука, защото ме обича. Но нямаше смисъл, нима той беше единствения, който не знаеше фактите. Аз нямам очи за друг, никога няма и да имам. Дори Ино го беше схванала, да му се не види. Искам да се върнем на поводите ми да се изчервя. Не ми се иска да прекарваме времето си по такъв начин. Той дори не се усмихваше в момента, а това е недопустимо.

- Не уточни какво ще правиш с мен, ако ме заключиш..- опитах се да звуча смело аз.

Главата му веднага се обърна към мен. Срещна очите ми и те му казаха всичко необходимо. Чертите по лицето му веднага омекнаха, а миг по-късно усмивката се завърна. След това и очите му започнаха да блещукат. Какви ли идеи му се въртяха в главата, какво ли му беше щукнало току-що. Бавно прокара език по устните си и се усмихна още по-широко:

- Ще ти направя масаж на краката.- засмя се той лекичко, намигайки ми.

- На краката ли? Не говориш сериозно.

- Мисля точно от там да започна. От единия крак нагоре...

Окей, официално връщам думите си назад. Не искам да ставам доматена повече, всеки път ушите ми започваха да шумят. На всичко отгоре, сърцето ми забиваше още по-яростно. И краката ми имаше опасност да омекнат, а ръцете вече си бяха кашкавалени. Остана само да се спъна някъде, защото не осъзнавах, че стъпвам по земята. Добрия стар автопилот се беше включил, докато аз се взирах в гаджето си. Хапех устните си и се опитвах да открия ответен отговор. Уви... мисля.... и аз... в едно изречение... ъм, може би по-късно.

- Ако искаш, разбира се. Винаги има вероятно да съм разчел знаците ти, както ми се иска на мен.

- Как ти се иска?!- ура, аз проговорих. Алелуя!

- Иска ми се да не съм само аз този, които да се наслаждава на времето ми с теб като възрастни...

Засмях се леко и поклатих глава. Отново усещах бучене в ушите си, а това значи само фаза Домат. Сигурна съм, че той е доволен от резултата. Наслаждаваше се на всеки път, в които аз се превърна в спасителна топка. Нали знаете какъв цвят са тези топки. Сигнално червени!!! Очите му блестяха по един странен и нов начин. Нов, защото те първа ми предстоеше да се уча на това. На Саске, които не е възпитан и сдържан. На Саске, които има и палави мисли в главата. На Саске, които все пак е подрастващ тийн.