Пушенето не винаги вреди

Part 56

   След това мястото за разпит беше заето от Ино. Тя се срещнала с Итачи. Или "Ита", както вече му казва тя. Бляк... ако трябва да съм честна. Той я чакал пред стаята и й се нахвърлил веднага, щом я видял. Подкосили са й се краката, завило й се свят. Птичките запели рок енд ролл. Катеричките затанцували брейк, а пеперудите забъркали по един шейк от кеф. Или поне така го описа тя. Твърде много детайли, ако трябва да съм честна и може ли да добавя още едно голямо... БЛЯК....

За да избегнем вероятността наистина да повърна, нека съкратим този дълъг разказ. Въпреки усилените, ъм, как да се изразя, старания на двете "И"... нищо. Двама учители им направили забележка, три пъти променили местоположението си и нищо. Дори токчетата на Злобила не се чули в коридора. След демонстративно обичане пред даскало, те се прибрали по домовете си. Това беше и нещото, от което Ино се оплакваше в точно този момент. Как Итачи я изпратил и целунал сто пъти по-сдържано от преди това.

- Сякаш изобщо не изпитва нищо към мен и всичко е само заради играта!- продължаваше да се жалва тя.

- Трябва да говорите..- смотолеви Хината тихо.

- Какво ще правя, ако се окаже, че е така. По-добре ще е да не зная.

- Има и други варианти, Ино.- най-после се обадих и аз.- Може да мисли съвсем друго нещо. Ами ако се страхува, че ако повтори пред дома ти ще се случи още нещо. Или пък, че родителите ти ще видят.

- Дори не си бях помислила за нещо подобно.- ахна Ино, докато Хина кимаше.

- Момчетата мислят по друг начин.- смотолевих срамежливо едва.

- Сак е права.

- Не винаги трябва да сме толкова черногледи.

За момент разговора ни умря. Бях изпуснала книгата в ръцете си, защото някои се блъсна в мен. Сякаш съм го виждала и друг път в училище, но дори не знам името му. Не ми и трябва, ако държим да сме честни. Извинихме се скомфузено един на друг и точно понечих да продължа репликата си, когато Ино ме изпревари.

- Странно,- изсумтя тя тихо.- Последно време често се засичаме с този.

- Да.- ахна Хина веднага.- Вчера си изпусна монетите в краката ни, помните ли?

- Не...

- Да.- веднага изстреля Ино.- Поне по пет пъти на ден го виждаме този. Симпатяга е.

- Имаш си гадже!- скастри я Хина веднага.- Виж, САкура няма очи за друг освен за приятеля си.

- Ама той не й дава повод да се притеснява изобщо.

Оставих ги да си джавкат приятелски и се насочих към момчето "за което само имам очи." Още бяхме леко неспокойни след вчерашните събития. Лицето му дори имаше повече цвят от обикновено. Аз дори не се замислях. Думите му още се повтаряха като развалена плоча. И онези няколко "БАМ" в мебелите. Усмихвахме се един на друг, но никой не можеше да започне онази тема. Цял ден щяхме да мислим за това, но не и да го обсъдим.