Пушенето не винаги вреди

Part 20

   Естествено си легнах доста късничко, което затрудни ставането ми сутринта. Как да станеш в шест, като си си легнал преди три часа. Е, мама естествено ми помогна, тропайки по вратата, но нали знаете как е сутрин, когато адски ти се спи. Завих се и се обърнах на другата страна. Но тогава една ярка мисъл мина през главата ми, като комета. Ако си взема болничен ден, няма да видя Саске. Това ме накара да скоча от леглото почти буквално в едни дънки. Даже не успях да закъснея. Не, бях в стаята си, преди да е бил звънеца. Тогава осъзнах нещо, дори не бях учила... а днес май щяхме да имаме контролно по математика. Не може да бъде! Щом се появиха Ино и Хината, те искаха същата информация, която и вчера Би.

- Хайде, момиче! Разказвай ни...- подкани ме ИНо.

- Слушаме тееее...- смееше се Хината.

Точно отвори уста, за да почна да разказвам, се отказах. Просто видях през вратата да влиза причината за моята двойка днес. Той ме погледна и аз веднага отвърнах на усмивката му. Тогава реших, че е крайно време да започна да слушам Би. Погледнах към Ино, после и към Хината и с глас, които по принцип свързвах със Гушко тихо казах:

- Искате да знаете?- вдигнах леко вежди аз доволна.- Веднага ще научите.

Скочих енергично от мястото си и побързах да срещна Саске, преди да е седнал на мястото си. Вървях към него, опитвайки се да не пукна от притеснение. Усмихвах се, но бях прехапала устни. На него това му доставяше удоволствие. На бас, че и дветте ми приятелки в момента ми стискат палци, да не се спъна. Но не вярваха, че ще направя това, което всъщност стана. То аз самата не го вярвах де, но на ти... карък съм си.

Точно се протягах да хвана ръката на Саске, когато естествено се спънах в собствената си връвка на собствения си кец. Политнах напред, но Саске не успя да ме хване. Той просто политна назад заедно с мен. Озовахме се на земята. Ръцете ми бяха на гърдите му, а неговите на кръста ми. Гледахме се и се опитвахме да не започнем да се смеем лудо. Това не стана, защото той ме дръпна още повече към себе си и аз притихнах. Сладка целувка, която накара няколко идиота от класа да започнат да подсвиркват. Стана ми неловко, представяйки си ставането ми сега от него. Е, оказа се още по-неловко, отколкото си го представях.

- Здравейте ученици!- чу се силния глас на директорката.

Скочих бързо, предполагайки, че САске не би се трогнал много, но всъщност той скочи преди мен. Това ми направи впечателние, защото той нали уж няма страх от преподавателите. Тогава забелязах нещо. Това не беше Тсунаде, дори не беше и Анко... тази жена е нова... доста нова.

- Благодаря, че се изправихте, господин Учиха.- строго погледна тя към него.

Ама откъде му знае името, дявол да го вземе? Коя е тази, дори не я познавам, но явно Саске да. Той я гледаше втрещено, в буквалния смисъл.

- След голямото междучасие, ще ви помоля да се съберете пред училището, за да се запознаете с мен. А сега, приятел час...

Толкова гордо звучеше. Толкова нагло и толкова строго гледаше с черните си очи приятеля ми. Защо го гледа толкова лошо. Е, знам, че не ни завари в най-подходящото положение, но мен дори не ме погледна. Какво стана тук?!? Стоях и не знаех какво да правя. Погледнах към Саске, който изпращаше госпожата с поглед. Но това не беше обичаен поглед, това беше поглед, които не бях виждала никога досега. Нима Саске можеше да гледа с толкова широко разстворени очи. Нима Саске наистина дишеше толкова бързо, колкото ми се струваше. Обърнах се към него, правейки крачка, две. Нима толкова се бяхме отдалечили един от друг. Сърцето му щеше да изскочи. Какво ставаше тук. Надигнах глава към него, но той продължаваше да гледа към вратата, дори и там да нямаше никого.

- Познаваш ли я, Саске?- тихо попитах аз, на сантиметри от него.

Той само кимна. Даже не ме погледна, даже не откъсна поглед от мястото, където го беше насочил. Просто кимна, сякаш не бях там, сякаш някой друг му говореше. Не беше в стаята в момента, беше някъде далеч в мислите си. Но коя беше тази жена и защо така го притесни. Познават се, това вече го знаем, все пак и той кимна и тя му знае името. Но защо имам чувството, че сърцето му ще експлоадира. Не спираше да диша все така, все толкова бързо, все толкова изумено. Прошепнах името му, но той не ме чу... или може би ме игнорира. Вероятно ме игнорира, защото определено ме чуваше, няма как да е глух. Свалих ръце, за да хвана неговите, които бяха толкова студени сега. Стигнах ги толкова силно, че най-после се обърна към мен и ме погледна. Вероятно на моето лице също беше изписано нещо. Той се наведе и отново ме целуна лекичко, сякаш крадешком. След това се отправи към мястото си, без дори да ме поглежда повече.

Бях застанала на мястото си в положение "WTF". Това е онова положение, в което стоиш с отворена уста, отворени очи и увиснали ръце, питайки се WTF. Вероятно не ви го описах много точно, но предполагам, че вие сте го виждали и без това. Бавно се отправих към мястото си, онова до Ино и седнах. Часа още не беше почнал, това поне беше ясно. Но приятелките ми мълчаха. Не посляха да коментират нищо. Вероятно не им е направило впечатление Саске, защото той по-принцип беше толкова незаинтересован постоянно. Но аз забелязах. Видях по безизразното му лице тревога.

- Наруто сякаш е видял призрак..- прошепна изведнъж Хината зад нас.