Подсмихнах й се и я оставих самичка. Лицето й изглеждаше много червено, а още дори не беше седнала на мястото си. Нескопосано се усмихна на момчето и в следващата секунда събори несесера си с химикали. Ох, добре, че беше все още затворен. Хвърлих поглед към Наруто, които се усмихваше едва. Сякаш знаеше, че той е причината. Дали Саске му беше казал нещо или вече сам се беше досетил. Толкова искрена и сладка любов изпитваше Хината, че все по-трудно успяваше да я прикрие. А нямаше смисъл да го прави, нали? Вече го беше целунала все пак. Не е ли време тези двамата да спрят да се преструват, че не се е случило. Имам доста свидетели и някои биха се явили дори в съда. Само ме ядосват тези двамата.
- Ино вероятно ще иде да се приготвя...- сепна ме прекрасното момче, до което седях.
- Може би. Дори не е решила какво да си облече. Аз защо научих последна?
- Не искам да имаш нищо общо с тези неща.- простена Саске тихо.
- Ако се налага, ще участвам.- смръщих се леко.
- Би ли се сбила с мама заради мен?- иронично се подсмихна той.
- Не се ли сбих словесно с нея вече?
- Май си права...
И отново учителя ни подкани да внимаваме какво говори. Понякога започвам да си мисля, че ако не стоях до него, щях да разбирам повече в часовете. Преди два дни дори ми се наложи да прелиствам назад в учебника. Не ми се беше случвало отдавна. Струва ми се, че гаджето ми дори не се опитва да внимава. Как успяваше все пак да има хубави оценки. Дори по-добри от моите, да му се не види. А ето го, той стои и си играе с косата ми, докато аз поне се опитвам да слушам.
След училище нямах търпение да се оправя и да изляза с него. Сякаш всичко вече се въртеше около Саске, деня ми, мислите ми, действията ми. Преди не беше така и сега дори не мога да си спомня какво съм правила преди него. Сякаш щях да се изгубя, ако го нямаше наоколо. Облякох си една рокличка, която ми връщаше толкова много спомени. Хубаво беше, че успях да я изпера след инцидента с басейна. Как ли щеше да реагира, когато ме види да я нося. Дали щеше да се подсмихне, спомняйки си всичко случило се. Дали щеше да му е ясно, защо съм я сложила. Имаше ли значение, щях да му напомня за едни прекрасни неща. Как му крещях кого обичам, а той си мислеше, че му набирам. Ох, колко беше сладко сега, когато всичко това е минало. Дори е забавно, а тогава си мислех, че ще умра от сърдечен удар.
Спомняйки се за това време, блузата му все още беше в нас. Изпрана и сгъната, приготвена, но все още тук. Дали беше редно да му я върна или пък да дойде да си я вземе някоя вечер. Защо в момента в ума ми отново се въртят непослушни мисли. До преди два дни дори не можех да си представя нас двамата в подобна ситуация. Стоях пред киното и вече нямах търпение да го видя. Бях подранила, но явно не бях само аз. Сладка целувка и след това още няколко, бях се превърнала в пристрастена към най-силния от всички наркотици. Саске! Дори не внимавах толкова много във филма. Ръката му на крака ми беше по-интересна, пръстите, които едва помръдваха. Дългите му мигли, осветени от оскъдната светлина в салона. Виждах как се движи тениската му, докато той си поемаше въздух. Виждах всичко около него, всяко едно движение. Как преглъщаше понякога, толкова спокойно и леко. Виждах как кичури коса се опитваха да го гъделичкат по врата, как един влизаше в миглите му и се спречкваше с тях. Скулите му се помръдваха едва, когато той се подсмихваше. Той се подсмихва ли? Защо... ама... той защо ме гледаше с тази усмивчица? Бях се загледала твърде очевидно в него и той го беше забелязал!? ох...
- Не ти допадна филма ли?- прошепна ми той, навеждайки се лекичко.
- Какъв филм?- тихичко отвърнах аз, после се сепнах..- Оу, вярно...
- Какво правиш, малчо?- строго наклони глава той, престорено, разбира се.
- Нищо... Просто си намерих нещо по-интересно за гледане... Радвам ти се.
Саске примига няколко пъти сепнато. После се усмихна с онази топла усмивка, която пазеше само за мен. Наведе се и нежно хвана бузата ми, докато се готвеше да ме целуне. Палеца му отново правеше онова бавно движение, което бях научила добре. Бавно галеше кожата ми, където и да му кажеше да иде той. Винаги бавно галеше кожата, винаги я караше да настръхва, да се стопява и замръзва от удоволствие. Тази ръка, която беше докосвала най-съкровенните кътчета на тялото ми. Ръката, която единствена бе докосвала мен цялата. Само мисълта ме накара да се усмихна изчервена. В какво се бях превърнала след онази вълшебна вечер. Ето, сега той знаеше какво си мисля и ми се подсмихваше. Наблюдаваше ме толкова прецизно, че сякаш четеше мислите ми.
Бавно се отдръпна и се завъртя, вземайки якето си. Само с поглед ме подкани да тръгваме и останалото явно щеше да е изненада. Дали и на него филма не му се беше сторил интересен. Започвам да се чувствам гузна, много гузна. Той си беше направил труда да ме изведе на кино, а аз дори не гледах. Със същия успех внимавах и в клас и в парка. Как можеш да се съсредоточиш върху нещо друго, когато тази гледка е пред теб. Сега ръката му ме водеше напред, а аз дори не съм сигурна къде точно. Нямаше никакво значение, нали така?
- Филма беше наистина скучен..- промърмори той тихо, някак си извинително.- Трябваше да избера по-хубав.
- Резултата щеше да е същия.- прехапах устни, когато осъзнах какво съм казала.
- Трябва да ти кажа нещо, което не е толкова приятно, като твоите думи.- той спря, вглеждайки се в мен.
Очите му ми казваха, че не иска да чувам. Ръцете му хванаха моите още по-настоятелно и той дори сякаш леко се наведе към мен. Притесняваше се от това, което щеше да каже. Не му харесваше, но явно му се налагаше. Вече започвам да се тревожа. Какво беше, защо той още не е започнал да говори?!?! Нима майка му е направила нещо? Дали му е писнало от мен? Дали иска да ме остави?!?! Не мога да дишам... страх ме е....
- Баща ми си идва утре..- бавно започна той и аз поех половин глътка въздух.- Иска да изведе на вечеря всички ни.
- Всички ни?!- прошепнах тихо, вече дишаш мъничко по-добре.
- Мен, Итачи, Майка ми и приятелката, за която майка не спирала да говори.
- Мен!?- ахнах едва, наистина не искам да чувам повече.
- Да, теб. Вероятно Ино също ще бъде поканена, мога да ти гарантирам, че Итачи няма да остави нещата така.
- А какъв човек е баща ти?- сега можех да се тревожа и за другия родител на Саске. Прекрасно, просто прекрасно.
- Напомня малко на твоя, като изключим факта, че е отчужден . Майка ми го е свикнала да изпълнява, но това не важи за синовете му. Мисля, че дори ще бъде на наша страна. Странен е.
- Значи проблема е само майка ти.
- Да... и ще се опита да ни съсипе вечерята. Сигурен съм.- той въздъхна и облекчено клекна на средата на улицата.
Нямаше как да не го последвам. Приклекнахме, все едно правим ритуал. Някоя черна магия, която само ние си виждахме. Хванах ръцете му, които бяха ми домъчнели за три секунди. Опитвах се да се усмихвам, опитвах се да вярвам в себе си. Знаех какво става и кое го тревожи. Беше му дошло в повече постоянно да ме подлага на това. Не искаше повече, не искаше да ме тревожи. Не искаше да имам толкова много допирателни със родителите му. Вероятно ми стигаше и брат му, но явно партито щеше да е пълно. Баща му.... ох, станаха двама.
- Значи всичко е наред.- най-после открих гласа си отново.- Щом разговора не беше за раздяла, всичко е наред.
- ТИ ЧУВАШ ЛИ СЕ!- ахна той, малко по-силно отколкото беше планирал.- Извинявай, просто...не го казвай отново.
- Аз не бих, не искам да го чувам никога... никога.