Мисля, че Наруто беше възхитен от всичко казано до тук. Заради тези двамата, той щеше да си помисли, че съм някаква невероятна героиня. ПО техните думи, аз бях готина, а това изобщо не беше вярно. Ако се опитваха да ме накарат да се почувствам засрамена, бяха успели. Съчетаваха ми се бузите с тениската на Хината, сигурна съм. Усетил, че вече се чувствам некомфортно, Саске ме гушна и скри в себе си. Стиснах очи и се гушнах, където ми беше най-хубаво.
- И аз искам приятелка!- изстреля Наруто тихо.
- Ами отвори си очите тогава.- измърмори му Саске по-меко от нормалното.
Беше ми любопитна физиономията на Хината, но нямаше да помръдна вече. Усетих, защо гаджето ми говореше тихо. Той също се беше сгушил в мен леко. Ако беше говорил по-високо на русия, щеше да ми спука тъпанчетата.Едната ми ръка бързо се уви около него и ац още по-нахално се наместих. Това ми донесе целувка по челото и притискане едва. Аз се усмихвах широко и само той можеше да го види. Но него го виждаха и останалите.
- Искам и мен някои ден да ме гледат по този начин.- прошепна Наруто на Хината, но всички го чухме.
Усетих, как само той не се беше осъзнал. Леко се преместих и го погледнах строго. Саске пък протегна свободната си ръка и го плесна зад врата. Отново само Наруто не разбра защо. Хината пък се беше забила в чина. Тя отказваше да престане да препрочита надписа върху тетрадката ми. Нима тя е дори по-срамежлива и от мен. Не бях ли й доказала вече, че смелите печелят повече. Тактично изпънах крака си напред, сритвайки я леко. Тя подскочи и ме изгледа обвинително. Но не бе очаквала ответния ми удар. Вече бях видяла достатъчно, за да я оставя да й се размине. Нима не виждаше какво възпира това проклето стеснение. Отново я сритах, присвивайки дори повече очи. Ино не беше забелязала все още, а Наруто разсейваше Саске. Само аз и тя в спор без думи.
"Хайде!"
"Не ставай глупава, не мога!"
"Можеш. Щом аз успях!"
" Аз не съм ти"
Отново я сритах. Тя изохка тихо, привличайки останалите към тихия ни разговор. Свих очи, тя вдигна безпомощно вежди. Разширих очи диво, тя сбръчка своите и поклати глава. Аз кимнах със своята.
- Какво става тук2- несигурно попита Наруто, объркан.
Още веднъж я сритах, а това вече я ядоса. Изгледа ме яростно, а аз й отвърнах с широка усмивка. Отново потрепнах с крак, готова да ритам, а тя изръмжа:
- Стига!- изсъска ми тя, гледаща ме на кръв.
- Хайде стига вече!- усмихнах се аз така, сякаш имам всички отговори на света.- Само губиш ценно ввреме.
- Стига!- разшири очи тя.
- Няма!- присвих аз моите.
- Не мога, САкура..
- Можеш.
Това не беше моя глас, а този на Саске. И двете се обърнахме към него невярващи. Дори Ино не ни разбираше, когато правим така. Кой да предвиди, че Саске може. Аз триумфирах, докато Хина вече беше притисната в ъгъла. Щом Саске се беше намесил веднъж, нищо вече не се знаеше. Аз се надигнах, срещайки се директно с големите й очи. Саске също се помръдна, но той гледаше приятеля си. Господи, колко голям Садист е той. Хината заклати глава, Саске се подсмихна. А аз само я сритах отново по пищяла.