Това ме накара да се замисля. Отношението му казваше "да", но всичко останало спореше. Чувала съм много неща, но те не съвпадаха с това, което се случи. Поклатих глава, нямах представа. Искаше ми се да е така, но не бях попитала. Той не ми помагаше също, защото се беше "представил" зашеметяващо. Ето въпрос, които щеше да ме гложди доста. Защото устата ми не беше способна да сформира въпроса гласно.
- Към девет ме изправи до вратата и след това цяла нощ ме държа будна.
- През прозореца ли влезе?- засмя се Ино.
- Не! Писахме си.
- Пф.- засмя се Хина, която определено беше червена.
- Значи останаха те с Наруто.- плесна с ръце Ино, подсмихвайки се широко.
- М о Л я !
- И аз ще ударя едно рамо. Как да пропусна да се включа в това.
Вероятно онази директорка очакваше от мен да се появя в кабинета й още преди да е ударил първия звънец. Но вече бях решила как да постъпя. Нямаше да й позволя да ме води за носа повече. Първоначалния шок от нейното "величие" отдавна беше преминал. Сега за мен тя беше просто една самотна, сърдите госпожа. Единственото, което я правеше различна от другите преподаватели тук беше сина й. Тя дори не заслужаваше да се държа с нея различно. Не беше никаква директорка, в очите ми. Вече не.
Още от втория час знаехме, че Итачи ще се появи след часовете и ще започне контраатаката си. Аз чух от Ино, която беше повече от щастлива, че ще дойде за нея. Побързах да информирам Саске, на когото дължах първата позиция. Повече никога нямаше да научава след някого другиго.
- Това е брат ми,- заговори той на скупчения ни отряд.- Ще си късметлийка, ако не те затисне направо пред кабинета й.
Очите на Ино се разшириха и реши да седне. Бяхме се скупчили около общия ни чин със Саске и опитвахме да не бъдем чути. В момента, в които Блонди осмисли информацията, тя се подсмихна вулгарно. С Хината вече знаехме какво ще последва, но не и Наруто и Саске. Май забравих да вметна, че нямаше измъкване, докато той рус клонинг на Ино не научи всички детайли.
- Значи ми излезе късмета и в двата случая.- заяви Ино, докато се изпъчваше доволна.
- Виждам, че ще сте страхотна двойка!- заяви Наруто на мига, възхитен.
- Как с нейното държание, вие двете сме останали толкова невинни?- уж тихо ме попита Саске, а дъха му ме накара да настръхна на мига.
- Ха, те двете ли?- заклати глава Ино.- Какви лимонки са само-о-о.
И Хината имахме невероятно синхронизиран отказ, които разсмя останалите. И двете не смятахме, че поведението и думите на Ино бяха подходящи за чужди уши. Още по-малко за ушите на присъстващите. Щях да я ударя след като останем на саме и това ви го гарантирам. как успя да се побере в устата й подобно нещо.
- Какво означава "лимонка"?- смутено се чу гласа на Наруто, карайки Хината да потръпне като ужилена.
Той сякаш питаше точно нея, а тя не можеше да го погледне в момента. Сръчках Саске, но той се наслаждаваше на разговора дори повече от очакваното. Надявах се той да я спаси, но може би не му бях говорила достатъчно за нея. Записвам си за следващия път.
- Това са глупости!- опитах се да звуча ведро аз.- Има предвид, че не се знае какво може да се очаква от нея в по-различна ситуация.
- Не е вярно!- изсмя се Саске.- Значи, че уж е много невинна, а се оказва голяма дивачка. Като госпожицата до мен.
- Я пак?- аз вече се червях, сигурна съм.
- Уж си много хрисима, а снощи...
Преглътнах тежко, когато той направи тази пауза. Какво ли щеше да каже? Нима се бях изявила по никакъв начин снощи? Не бях направила абсолютно нищо, което той да може да изтъкне. Каква лимонка, та аз се бях издънила като стафида.
- снощи попита майка ми, дали да ме предаде нещо.
Физиономията ми вероятно му е харесала много. Дам, започвам да вярвам, че момчето, което обичам е САДИСТ. Това си беше живо печене на бавен огън. Умишлено го беше направил, само за да може да ме измъчи така. Мога да се обзаложа, че е наблюдавал с крайчеца на окото си всяко едно мое движение. Сигурна съм, че го забавлявам по начин, по които само аз мога. Друго такова уникално загубено същество няма. Дали това е плюс за мен срещу евентуална конкуренция?
Ино вече не можеше да стърпи гласните си струни. Забавлявахме я на едно ново ниво, което тя не беше виждала досега. Кога ще видиш мен, Сакура НеГоворяСМомчета Харуно, да бъде тормозена от гаджето си. Хината не беше произнесла и дума от доста дълго време, но щом отклонихме темата, тя намери сили:
- Какво си казала на директорката? Искам детайли!- тя си показа рогата, усмихвайки се злобно.
- Нищо особено...- веднага свеждах очи надолу. Навиците бяха по-силни от нас все пак.
- "Съжалявам, но по това време имам среща със сина ви"- цитира ме Саске, подканвайки ме да продължа.
- "Да му предам ли нещо от Ваши име!"- смотолевих аз под носа си.
- Изобщо не звучеше така снощи!- протеснираше той, като дори звучеше разпалено.- Такъв надменен тон извади тази малка госпожица.
- Дори не мога да си го представя.- клатеше глава Хината.- Тя е толкова възпитано и кротко момиче.
- Само да не пипнеш нейното момче, очевидно.- отново се подсмихна Ино с мръснишки поглед.