Ето какво е имал в предвид под "извъртя". Оказах се отгоре му и вече го целувах. Разполагах не с цялото време на свето, но с достатъчно. Той имаше нов урок за мен и моята срамежливост. Ръцете ми бяха на гърдите му и това беше единствената ми опора в момента. Ръцете му ме докосваха дори по-непослушно от преди. Той леко се надигна и се изчервих на мига. Усетих как съм седнала, къде и още нещо усетих. Нещо, което не бях посмяла дори да погледна. Ръцете му казваха на тялото ми къде трябва да бъда. Когато вече бях поставена правилно, той започна старото си проучване. Експериментът се наричаше вероятно "Къде да докосна, за да стене по-силно." Следващата фаза се наричаше по почти същия начин. Единствено трябваше да се добави "целуна".
Осъзнавах, че е светло и видимостта му е добра. Осъзнавах, че цялата се намирах на показ, още откакто ме извъртя. Но не можех да му кажа да спре да ме гледа, не и когато дори това ми доставяше удоволствие.
Може би беше редно и аз да го докосвам, да си го позволя най-после. Исках и аз да го проуча поне частично. Още се страхувах от онова нещо, което се докосваше до мен в момента. Позволих си да прокарам ръце по неговите. Бяха толкова различни от моите, нямаше го мекото мускулче, това ме караше да настръхвам. Следващата стъпка беше да пипна онзи стенат корем, които всеки зяпа по физическо. Всяко момиче от класа ми си мечтае да прокара пръсти по него. А аз го правех в момента и това ме караше да се чувствам като пияна.
- Оу..моята срамежливка ме докосва.- прошепна той, докато целуваше време ми.- Имам въпрос.
Срещнахме очите си и аз зачаках. Въпрос в три стъпки всъщност.
- Приятно ли е?- попита ме, докато галеше с пръсти гърба ми.
- Да.- въздъхнах веднага.
- А сега?- отново попита, докато ръцете му се разхождаха по краката ми, а устните по врата ми.
- Много.- едва сглобих аз.
- Харесват ли ти ласките ми?- отново попита той, притискайки ме плътно, а аз кимнах с разтворени устни. Тогава той на-после зададе главния въпрос.- А на мен дали ще ми харесват твоите толкова много?
Изчервих се на секундата и сведох очи. Да, в обичайна ситуация това щеше да е измъкване, но какво ли бяха видели очите ми в сегашната поза?
ТОЧНО ТАКА!!!
Ахнах смутено и побързах да се скрия, забих глава във рамото му и стиснах очи. Безнадежден случай! Саске сложи ръце на талията ми и нежно ме повдигна. Беше си измислил къде да скрие това, което се страхувах да видя.
- Когато си готова...- прошепна ми той ,когато подготви ситуацията.- Можеш да ме направиш твои.
Знаех какво значи това, толкова ясно. Той очакваше аз да направя първото движение, онзи първи тла- тла- сък. НЕ Е ЧЕСТНО!!! Не мога. Не мога. Не мога. И той го знаеше много добре. Вероятно за това той реши да ми помогне. Започна да ме предразполага с това, което знаеше, че ми е харесало. Усещах се все по-топло и все по-"горещо". Тактиката му беше повече от успешна. Започнах да се мърдам неусетно, оставила се на течението. И познайте какво стана. Дам, разтворих устни, разширих очи и гърба ми се изпъна назад.
И всичко започна от начало. Още по-наситено, още по-дълбоко и чувствено. Накрая Саске лежеше, опитвайки се да си поеме дъх. Аз отново се сгуших в него, вземайки без проблеми телефона си от дънките.
- Помниш ли причината да се заговорим в училище?- засмя се той едва.
- Избягах от клас по средата на часа.- гласът ми изневеряваше толкова силно.
- Ино се провикна пред всички.- той се усмихна и хвана лицето ми.- Този път се подсигури, че когато й кажеш, ще сте на звуко-изолирано място.
- Би ще припадне..- смотолевих аз едва.
- Това е приятелката ти от нега, нали?
- Да.
- Нека й пратим подарък по пощата.- надигна се той едва.- Шоколади, бонбони..
- Презервативи...- изсмях се аз.- Тя не яде сладко дори.
- Някакъв подарък. Ако не беше тя, нямаше да сме се осмелили дори да говорим един с друг.
- Ще й посветя някоя от книгите си.
- А на мен?
- Те всички са тайно за теб.
- Обичам те!
Той го изстреля буквално от нищото, а аз не бях подготвена. Издадох един тих и писклив звук, които дори не мога да определя. Свих се в него и той побърза да ме стисне. Кой да предположи? Всичкото това случваше ли се наистина? Може би, когато паднах в басейна съм си ударила главата и сега съм в кома. А може дори и преди това да е станало.
Всичко беше повече от хубаво, повече от приказка дори. Нищо не можеше да развали този миг. И сега е момента да вметна нещо важно. Мърфи, гадния бог на всички случайности, не ме харесва много. В момента, в които си помислих, че всичко е прекрасно, телефона ми звънна.
- Непознат?- промърморих аз тихо.- Вероятно е грешка, рядко си давам номера на някого.
- Не е непознат.- изръмжа Саске, надигайки се.- Това е номера на директорката.
- Тя защо?!- ахнах силно и за малко да си изпусна телефона.
- Вдигни.- подкани ме той.