Искате ли да познаете, какво направих след като излязох от кабинета на директорката. Хукнах към покрива, същия ония, където Саске ме целуна за първи път. Сълзите ми бяха навън, а аз не исках да ги виждат. Не можех да му кажа, не исках и никой друг да има тази възможност. Затова се опитах да се скрия от света и да побеснея самичка. Имаше една уловка обаче, Саске все пак беше дошъл на училище. Отворих вратата, едва виждайки пътя пред себе си и той беше пред мен. Аз в зялата си прелест, с течащ нос и реки под очите. Хлипах, подсмърчах и беше късно да се скрия.
- Какво е станало?!- скочи веднага той и хукна към мен.
- Ищо...- едва смотолевих аз.- Нищо, влезе ми нещо...
- От кога започна да ме лъжеш?- измърмори той тихо, а такъв не бях чувал гласът му.
За ревах още по-силно. Като пълната кифла, циврех и не можех да се овладея ни най-малко. Не исках да ме вижда така, не исках да ме вижда точно сега. Как щях да се измъкна от тази ситуация. Трябваше да го излъжа наистина, защото иначе щеше да стане по-зле. Как да му кажа, че майка му ми наговори всичко това. Как можех да го позволя.
- Ела тук..- нежно каза той, притегляйки ме във себе си.
Ролите ни от вчера се бяха разменили напълно. Сега той прегръщаше мен и ме успокояваше. Сега аз бях слабата и не можех да си стъпя на краката. Имаше огромни разлики, но за тях е виновен същия човек. Той снощи ме беше допуснал до себе си, а аз за първи път реших да имам тайна от него. За първи път се опитвах да измисля лъжа, която да кажа.
- По-добре ли си?- нежен и мил, както винаги. Галеше ме по косата и вече 10 минути търпеливо чакаше да спра да плача.
- Скарах се с Ино..- промърморих аз тихо, гледайки земята.
- Сигурна ли си?- усмихна се той едва.- Да плачеш за подобно нещо не ми се струва достоверно.
- Не те лъжа!- подвикнах аз пискливо.
- Добре, добре.- засмя се той, но сякаш продължаваше да не ми вярва.- Нали знаеш, че след малко ще се оправите.
- Казахме си груби думи...- подсмръкнах аз.- Ще трябва повече време, ако се оправим изобщо.
- Тя е най-добрата ти приятелка. Ще видиш.
- Ти защо не си в клас?- смених темата аз, не можех да произнеса още една лъжлива дума.
- Директорката ме ядоса от сутринта.- изсумтя той.- Покани ме на обяд.
- Ще ходиш ли?- подскочих аз едва, ами ако тя му каже.
- Само ако Итачи ме накара... - изръмжа той тихичко, толкова сладко, когато е сърдит.
- А той не би...- засмях се аз, някак си ми олекна.
- Обичам тази усмивка.- прошепна му той тихичко, прегръщайки ме още по-силно.
- А аз тези ръце, не искам да ме пускаш никога..
- Внимавай, ще го приема като предложение.- подсмихваше се, сигурна съм.
- Нима стигнахме този момент?- престорих се на възмутена аз.
- Нима още на първата ни среща не оглеждаше мокрото ми тяло? Кога ще облечеш онази рокличка отново?- той говореше, целувайки едва врата ми.
- В училище сме, Саске! Никога няма да я облека отново!!!
Да познахте. Бях червена като домат и заеквах вече. Толкова беше приятно усещането, но нали това съм аз Кралицата на срама. Скочих и се постарах да си придам строг вид. Време беше да се върнем в час и да осведомя Ино, че сме скарани. Колкото и да ме питаше защо съм го казала, нямаше да получи отговор. Някога ще й обясня, първо да реша, какво ще правя. Няма да го предам, няма да го оставя.. но да напусна училище... да вдигна скандал!? Можех ли да го понеса,щях ли да съм способна изобщо да го предизвикам.