Още на следващия ден, думите ми бяха подложени на тест. Дори не бях предполагала, че мога да намразя още повече някого, не мислех, че е възможно. Сутринта се събудих в прекрасно настроение, но то се задържа до първия час. В междучасието получих най-странната призовка досега. Секретарката мис Хейс ме повика, съобщавайки ми, че ме викат. Госпожа Учиха искаше да разговаря с мен насаме в кабинета си.Какво трябваше да значи това? Какво искаше от мен? Какво ставаше? Защо Саске не беше на училище още?
-Влезте госпожице Харуно.- бавно започна тя, фиксирайки ме с поглед.
- Добър ден, госпожо.- тихо, толкова малък беше гласът ми днес.
- Исках да си поговоря с вас.- започна тя, а аз вече усещах за кого ще си говорим.- Разбрах, че последно време поведението ви в училище не е на ниво. Бягате от час, прекъсвате часа, пропускате училищни събития.
Опитах се да кажа нещо, но не можех. Погледнато отстрани, това беше така. Наистина се беше случило нещо подобно. Тя го изказваше в съвсем различна светлина, но беше истина. Когато продължи, сърцето ми вече беше паднало в панталоните.
- Смятам, че подобно поведение не бива да се толерира. Също така не желая да влияете зле и на другите ученици. Да склонявате други да отсъстват не е хубаво. но все пак мога да си затворя очите за сега.
Настъпи паузата, от която се боях. Сега щеше да каже истинската си цел и аз го усещах. Треперех от притеснение и гняв в същото време. Склоняване!? Поведение!? какво значи всичко това?
- Ако оставите господин Учиха намира и прекратите контактите си с него, няма да ви изключа. Не желая да проваляте бъдещето на учениците ми... Имате необходимото време да помислите, ако ви е във възможностите. Ще се видим след края на последния час. Свободна сте.
Това вече значеше Война! Напълно ясно разбрах какво ми каза. Въпреки думите и начина й на говорене, беше ясно като две и две. остави Саске или ще те изключа. Как така ще ме изключи, какви са тези небивалици. Вече умирах от желание да го видя. Да поискам съвет, но можех ли? Тя иска да ме махне от него. Ами ако той се ядоса, ако направи някаква глупост. Мога да сменя училището без проблем, но това ли е правилния начин. С кого мога да говоря за това? Ако кажа на мама, тя ще вдигне града на главата си. Ако попитам някой учител, може ли да го направи. Дали ще й докладва след това? Защо й трябваше да се появява в живота ни?