- Какво ще кажеш, да се скатаем по някое време?- усмихнах се аз весело.
Ино ме погледна строго, а Хината се изчерви дори повече. Тя все още приемаше факта, че ще е на една маса с него. Как би могла толкова бързо да усмисли другия. Ако тя остане сама с него на една маса, това няма да е весело. Не, не смятам, че дори и Ино е способна да я постави в толкова неловка ситуация, дори и да е за нейно добро. Това ме накара да се усмихна, все пак вярвах, че това е за добро.
- Какво ще кажете, ако се скатаем от последния час?- усмихнах се аз весело.
- Сакура, ти ли каза това?- ахна Хината.
- Немога да повярвам, че го предложи!- засмя се Ино.
- Имам чувството, че до края на часовете, никой няма да остане.
- Ще попитам Наруто, дали е навит.- Скокна веднага Ино.
Ех, това момиче... Дам, Наруто беше навит. Така се получи, че всички още след като би звънеца се отправихме да рамен. Познайте кой как беше седнал. Можете ли? Хината беше до Наруто, Ино до нея, а аз от другата й страна и до мен Наруто. Беше забавно, като се има на в предвид, че и двамата едва се поглеждаха. Струва ми се, че Наруто се стараеше да не разговаря с нея. Говореше на мен почти през цялото време, а Ино разсейваше Хината. Това не беше добре, особенно ако питаш русокоска.
Час и нещо по-късно, вече се бяхме настанили в кафето. Наруто някак си беше се озовал точно до Хината, което връщаше настроението на Ино. За да не е чак толкова очевидно, аз бях от другата му страна.
- Сакура,нали Саске няма да ме убие, че стоя до теб?- усмихна се той мило.
- Но ти стоиш и до Хин.- подсмихна се момичето отсреща.
- Нали няма после някои да ме търси за бои?- попита я той сериозно, а нашата се изчерви.
- Н-никой!
- Това е страхотно- чу се веселия му глас, но после се усети и едва продължи заеквайки,- и-исках да кажа, че такова...
- Че никой няма да те бие?- попита тя спокойно.
- Да, дори и да се приближа до теб.- той се усмихна мило.
Хината се изчерви, но отново кимна, в знак на съгласие.
- Познаваш ли директорката?- попитах аз прекалено директно.
- Само от снимки. Притеснява те, нали? Саске става много изнервен, когато тя е наоколо...- открито заговори той.
- Не се ли разбират?- започнаха да ми помагат момичетата.
- Говорят си веднъж годишно. Все едно дори не се познават.
- Толкова ми се иска да съм до него сега. Имам усещането, че той не нуждае от подкрепа.- загледах се към масата.
- Наистина си много мила. Но не се тревожи за този глупак. Отдавна е спрял да се мъчи с тази тема.- усмихна ми се Наруто.
- Да, но сега вещицата ще ние директор.- обади се Ино недоволна.
- Ще се засичат по-често и вероятно, ще общуват повече.- помогна и Хин.
- Няма как да му помогнем, ако той не поиска.- поклати глава русия
- Не е нужно да знае!- подсмихна се аз дяволски.
- Акво ти щукна?- едва простена чернокоска.
- Би иска от мен да съм по-смела и малко по-луда, нали?- засмяхсе аз.- може да се уреди.
- Какъв е плана?- веднага се приведе Ино.
- Слушам те.- последва я Наруто.
- Ох,- простена Хината и също се приведе, но не толкова ентосиазирано.
- Наруто, ти ще изкараш САске от тях. Не ме интересува как, стига да успееш. Ино, ти отиваш на пазар. Ние с хината ще подготвим останалото.
- Подушвам купон!- подсмихна се ино, особено доволна.
- Всъщносто ще е доста по-тихо. Изпихте ли си колите?- попитах аз, преди да изпия остатъкаот моята.
- Значи аз да доведа Саске? На теб ще ти е по-лесно, сак. Заради теб може да се навие...- несигурно започна той.
- Кажи му, каквото сметнеш за добре. Ако трябва вземи и още някого. Но само едно момче.- строго размахах пръст аз.
- Колко си умна. Ще взема и брат му.- засмя се той.
- Итачи!- засия ино.
- Не го познавам, но добре...
Наруто се запъти към дома на змея и двамата братя. Ино отиде за бира, а аз...аз трябваше да разкарам родителите си или да ги навия да ми позволят. Това с моите беше трудно, затова единствения избор, беше истината:
- Мамо, може ли да се съберем горе? Няма да сме много хора. Аз, ино, хината и още двама.
Мама се подсмихна, но не каза нищо.
- Кои още?- започна строго татко.
- Наруто, саске и итачи.- веднага истрелях истината.
- Не е това, което си мислети!- веднага размаха ръзе хината.
- Саске има проблеми иние искаме да го разведрим.- продължих аз.
- И искате да се затворите горе?- попита мама спокойно.
- Моля ви!- невинно започнах аз.
- А защо не го поканиш в хола, като нормални гости? Достатъчно голяма си.- засмя се тя.
- А вие?- несигурно я погледна аз.
- Май е крайно време да накарам баща ти да ме изведе на вечеря.- засмя се тя
- Но никакви глупост, нали? Виж как доверие има майка ти.
- Но те дори не са ни гаджета.- засмях се аз,- но знае ли човек.
- Добре, добре... на дъртия ти баща не му трябват толкова подробности. Имаш ли нужда от нещо, паричките ти ще стигнат ли?
- Ино ще вземе две бири, не ни трябва нищо друго...
- Сакура,. Строго ме прекъсна мама,- за първи път каниш гости. Нека поде да се стораем малко.- тя се засмя и стана.- хин, е идаш ли до ъгъла за нещо за хрупане и още няколко бири.
- Но ние две няма да можем даизпием.- загладх едва мама.
- Добре де. Но ако не ви стигнат две, знаете къде е магазина.
Мама се усмихна и ме целуна нежно по главата. След това се усмихна на хина и зачна са се изкачва по стъпалата. Татко я изчака да се качи, след което ми каза тихо:
- Накарай твоето момче да остане. Искам да го видя.-намигна ми той.
- Татко!- шокирах се леко.
- Ще се погрижа,господине.- засмя се хината, а аз я изгледах лошо.
първи бонус за хубава оценка