Нормално да се притесни, та тая Ино едва ли не извика, че съм спала с него. Как няма да се притесни за репутацията си. Аз и той, насаме, няма кой да го види, че да му се подиграва после. Но когато целия клас чу. Как няма да се притесни. Въздъхнах тежко и погледнах приятелката си с тъжна усмивка. Тя ми отвърна толкова лъчезарно, че попих от оптимизма й. Тогава се чу и звънеца. Как да вляза отново в час? Не мога да погледна всички тези хора, гледащи ме толкова любопитно. Ами него? Как да погледна Саске?
- Хайде!- продължаваше да се усмихва тя, теглейки ме навън.
- Не мога! Те ще ме гледат...- простенах аз, държейки се за последната останала дръжка.
Бях се хванаха за вратата, която разделя коридорчетата, между тоалетните. Тогава чух нечии смях зад мен и забравих да стискам. Обърнахме се рязко и какво да видим. Карин, Темари и още кой ли не, стоят и ни гледат. Затворих силно очи и се опитах да си представя, че сънувам. То ми беше станало ясно, че толкова лошо нещо, ще ми се случи само наистина, но чак пък толкова лошо...
- Как сте момичета?- усмихна се мило Хината и продължи да ме дърпа.
Аз обаче бях замръзнала на мястото си. Всичките ме гледаха любопитни. Толкова много искаха да знаят, дали техния идол е имал нещо общо с мен. Искаше ми се да бях по-смела, да им се усмихна и да ги излъжа. Но ако днес ми беше последния ден на земята, щях да си умра не целуната. Защото съм страхливка. Стоях и гледах втрещена към Карин, която ме гледаше лошо. Стоях и я гледах, както правеше и тя. Дори не забелязах, как някой е излязал от мъжката тоалетна и се бе насочил към мен. Единственото, което усетих, беше нечия ръка. Някой ме прегърна през кръста и ме подкани да вървя. Видях, че това е Саске и веднага го последвах. С крайчеца на окото си го познах и веднага тръгнах пред него. Той какво правеше. В момента правеше демонстративно докосване! Мамка му, какво му става тези два дни.
Хината остана назад и през коридорите я загубих някъде. Сигурно се е покрила, или търси Ино. Аз продължих мълчаливо да вървя, без да излизам от моето състояние на пълен шок. Стигнахме до един коридор на четвъртия етаж. Тук по принцип не ходи никой, освен чистача. Какво правехме там, господи. Саске спря и аз веднага го последвах. Гледах напред в нищото и не смеех да го погледна дори. Клепах бързо и се чудех какво да кажа, как да му отговоря на въпросите, които дори не знаех...
Той все пак мълчеше. Стоеше пред мен и ме гледаше спокойно, докато аз се опитвах да стъпя на земята. След няколко минути той тихо седна на земята подпирайки се на стената. Погледнах надолу към него и видях, че той гледа към мен.
- Успокой ли се вече?- засмя се той спокойно.
- Ъ?- не че не го разбрах, но исках да каже още нещо, че така да не се изцепя аз нещо.
Той отново се засмя и хвана ръката ми, дърпайки ме да седна до него. Аз разбира се веднага откликнах. Май очакваше да тръгна с кифленското "ще се изцапам", защото се учуди. Седнах аз до него, но сякаш бях чувал с картофи. Просто някаква такава безжизнена. Той продължи да държи китката ми, мятайки я така, че дланта ми ходеше наляво-надясно.
- Толкова ли е страшно, че се носят слухове за теб? Е, вярно, това май е за първи път... но не съм чак толкова зле.- той говореше спокойно.
- Аз не...- опитах се да кажа аз, но не знаех как да продължа.
Саске ме изчака, надявайки се да довърша, но това не ставаше. Аз просто млъкнах и го гледах виновно. Но явно той беше инат. Стоеше и чакаше, аз да продължа изречението си. Уф! Поех си дълбоко въздух и се загледах в една увиснала, стара тръба:
- Не е проблема, че се чуват подобни слухове... А-аз не съм свикнала с това... но ти...- пак млъкнах. Не знаех как да продължа.
- Сладурана!- засмя се той и ме притегли в себе си, така, че някак си ме гушна.- Притесняваш се, че на мен ще ми навреди ли? Това да ти е проблема.
- Ами ако харесваш някого?- погледнах го аз смутено, събрала тъжно вежди.
- Това не е проблем.- усмихна се той.- Е, ако зависеше от мен, щях да се ядосвам за това, че не съм го направил. Все пак говорят за това... поне да беше станало.
- К..ка.- аз забих. Той какви ги говореше. Можете ли да си представите какво каза? Да беше станало! Това чудо на чудесата, как може да говори така за светия Граал.
- Извинявай. Не трябваше да казвам това. Ти навярно си мечтаеш за нещо друго... за някой друг...
Очите ми се разшириха. Стоях с отворена уста и го гледах. Какво може да кажеш на подобно нещо. Затворих очи, припомняйки се моята нова любима песен. Тихичко започнах да си я тананикам:
- if today was you last day...- едва започнах аз.
- Какво би направила ти?- сериозно и настоятелно ме попита той.
Аз стиснах устни. Не можех да го назова на глас... как можех да му каза, че бих се приближила още повече и бих го целунала... Преглътнах едва и отворих уста, но вместо едно, казах друго:
- Първо ти ми кажи.- смутено пророних аз, карайки го да наклони глава настрани.
- Какво да кажа аз?- подсмихна се той. Да не се правеше на ударен?
- Какво би направил ти, ако няма утре?- прошепнах аз тихо.
- Искаш ли да знаеш?- сериозно ме попита той.
Аз кимнах.
- Сигурна ли си, че искаш да разбереш?- натърти отново той
Аз пак само кимнах.
- Искаш ли да ти кажа?
- Да.- най-после отговорих аз.
- Сама си го изпроси....
Саске се засмя леко и се загледа в мен. Стоеше и ме гледаше, а аз отвръщах на погледа. Но той не правеше нищо и аз започвах да ставам любопитна. Два пъти го подканих с поглед, а той ми кимна в отговор. Какво правеше?
- Е, какво си изпросих?- нетърпеливо попитах аз.
- Ами...