След като Наш и Кам ме взеха, и то точно на време, отидохме да хапнем, след което изчакахме и Ариана да дойде в ресторанта, а после се запътихме към клуба.
Силна музика се чуваше, още докато наближавахме мястото. А вътре беше още по- шумно и претъпкано. Не се чувствах на мястото си, не и в такъв момент. Опитах да се измъкна, но Наш не ми позволи и влязохме още по- навътре в задушливото помещение.
Намерихме едно свободно сепаре, където се настанихме и всеки си поръча по питие. Аз се доверих на Ари и си взех каквото и тя. Оказа ся някакъв много сладникав коктейл, който погълнах за отрицателно бързо време. Втората поръчка не закъсня, но и тя си замина след няколко минути.
- Ще отида да бара да си поръчам още един!- извиках достатъчно силно, за да ме чуят останалите.
- Изчакай, идвам с теб!- Ари се изправи и ме придружи.
Щом стигнахме, казах на бармана какво желаем и зачакахме питиетата си.
- Добър вечер, дами!- момче малко по- голямо от нас се приближи.- Искате ли да ви почерпя?
- Имам си гадже.- изръсих от нищото.
- Доколкото виждам, си сама. Никъде не виждам гаджето ти.
- О, повярвай ми, виждал си го.- бях на косъм да отворя Гугъл и да тикна красивото и безупречно лице на Хари в лицето на нахалника.
- И мога ли да разговарям с него?
- Абе ти на каква трева си?- Ари се засмя възмутено.- Остави приятелката ми.
- А ти пък си ми страшно позната...
- Мда, наистина трябва да си смениш дилъра!- Ариана побърза да вземе коктейла си от бара и се сля с тълпата, далеч от този тип.
- Е...докъде бяхме стигнали?- той прокара гнусната си ръка по оголеното ми бедро.
- Искаш са говориш с гаджето ми ли? Ето!- след няколко секунди вече бях набрала Хари и тикнах телефона си в ръката на непознатия. Той нямаше какво друго да направи, освен да стои и да чака.
- Алоо?- звучеше толкова пиян, че беше смешно.- Коя? Лизи ли? Не, не е тя. Всъщност тя е до мен...Има хубави крака.- момчето завалваше всяка дума, едва говорейки.- Чудех се, мога ли да я резервирам за тази нощ-
- Мамка му, дай ми телефона!- бързо отскубнах устройството от ръцете на пияницата и го долепих до ухото си.
- Лизи? Какво става, за бога, къде си?!
- Хари, успокой се, нищо ми няма. В един бар съм и-
- В бар ли?! Какво търсиш там? Лизи, пияна ли си, или така ми звучиш?
- Какво?! Аз?! Не! Виж, наистина няма нищо, за което да се тревожиш.
- Ами този тип от преди малко?!
- Казах му, че си имам гадже и му предоставих доказателство.
- Чакай...казала си му, че сме гаджета?- вече можех да усетя самодоволната усмивка, която се бе лепнала на лицето му.
- Мхм...
- Лизи?
- Мхм...
- Казах на оня, че ако те докосне, че го смачкам.
- Чао, Хари.- извъртях очи, засмях се силно и затворих, игнорирайки молбите му да не го оставям.
Беше толкова очарователен...И сладък. И сантиментален, перфектен, идеален, изумителен...А аз бях пияна. Ама много.
Все пак се върнах на сепарето и до края на вечерта още няколко вида алкохол мина през ръцете ми, докато вече не можех да кажа колко пръста ми показва Камерън.
- А сега колко пръста показвам?- попита ме той към 2:30.
- Четири!
- Не, два. Идеално, ти си перфектно пияна! Вече можем да си тръгваме.
- Но аз искам още да танцувам!
- Хайде, хайде, не бъди бебе.
В битката за алкохола победи по- трезвеният от нас. Позволих му да ме откара вкъщи, като преди това ме наблъска със сто вида хапчета за глава и корем.
- Лека нощ, и не излизай пред вашите, докато имаш махмурлук.
- Лека нощ и не ми казвай какво да правя!- последното нещо, което чух, бе силния смях на приятеля си.
След няколко седмици нещата вкъщи се успокоиха. Нямаше смисъл, всички бяхме наясно, че няма какво друго да сторим, освен да се опитаме да забравим за всичките долни манипулации на семейство Скот и да преглътнем загубата на парите, които едва ли щяхме да видим отново. Но както повтаряше Виктория през тези седмици "важното е всички да сме живи и здрави и да се крепим заедно като истинско семейство". А Дейвид...той се извини за думите си в онази нощ. Аз не му се сърдих- той беше по- избухлив и първосигнален, нямаше смисъл да го опреквам. С една дума- всичко отново си тръгна по старому. Оливия се опита да се свърже с мен многократно, но аз нямах намерение да поддържам контакт с когото и да е от онова семейство. Знаех, че тя е по- различна от брат ми и родителите им, но просто все още я приемах за част от тях. А вече бях взела твърдо решение- да задържа около себе си само хората, които с постъпките си ежедневно печелят доверието ми и знам, че никога няма да ме предадат. Доста стесних приятелския си кръг, но всичко беше за добро.
Люк се раздели с Оливия. Може би само за това ми беше жал. Той наистина я харесваше. Но не аз му казах за всичко, свързано с нея и със семейството й. Просто слуховете и клюките бързо се разпространяват и вече почти всички знаеха. Даже Хари беше разбрал и ме потърси един ден. Спомням си, че тогава реших да направя изключение, само за да го убедя, че съм добре и всичко е наред. Разговорът ни не продължи повече от две минути- той най- вече ме засипваше с въпроси и накрая се наложи да излъжа, че имам работа и трябва да затварям. Не че ми беше досаден, но знаех че нямаше да издържа само с един телефонен разговор. Та в момента, когато видях името му на екрана, нещо в мен започна да се вълнува и изпитах истинско задоволство, задето той сам ме беше потърсил. Но ако и аз бях започнала да го разпитвам, щяхме да говорим с часове, а след това шях да му обещая, че скоро ще довършим разговора си...и така до безкрай. А той беше прекалено далеч, за да се опитва да се сближава отново с мен. Не, че някога съм го чувствала чужд. Говоря за "далече" в географски смисъл- момчетата бяха някъде в Азия. Но явно поговорката "далече от очите, далече и от сърцето" не беше съвсем вярна. Защото аз се чувствах все толкова главозамаяна и влюбена...като някое малко дете.
Също така бях взела още едно много важно решение- да отида в университета в Чикаго, където да уча актьорско майсторство. Бях пратила покана на приятеля на баща ми за следващата ми пиеса, която бях написала и режисирала. Господинът страшно много я хареса и ме покани да посетя кампуса съвсем скоро. Честно казано, нямах търпение да замина и да се отърва от всички драми, които ме преследваха в този град.
С наближаването на завършването се засилваше и напрежението. Аботиурентски рокли, обувки и чанти бяха главната тема на разговор, която се обсъждаше от всички по коридорие на гимназията. Момичетата ходеха на хиляди проби, докато най- накрая не нацелваха точния размер, а момчетата търсеха екстравагантни и скъпи костюми.
На мен пък не ми беше много до това. Виктория се бе заела с всичките приготовления и й имах доверие и за облеклото ми. В онези последни учебни дни единствената ми цел бе да се съсредоточа върху ученето, защото освен лятото, наближаваха и последните изпити.
Когато изпитният ден дойде, аз бях най-подготвена от всички. И все пак бях страшно нервна, имах чувството че ще припадна. Просто имах някаква фобия от изпити и тестове, че забравях всичко, което бях преговаряла със седмици. Само се молех този последен път всичко да бъде наред.
Не се учудих, че се наложи да подсказвам на Ариана- тя, горката, напоследък запълваше свободното си време в търсене на перфектната рокля. Но не й се сърдих- нея просто не я свърташе на едно място, че да седне и да чете някакъв си дебел учебник цял ден.
Когато излязохме от залата, аз се свлякох по стената и най- накрая си отдъхнах. Ари седна до мен и облегна глава на рамото ми.
- Направихме го, Лизи...
- Аз го направих.- Ариана се засмя и се съгласи с фактите.
- Наистина ти благодаря.
- За теб винаги.
- Искаш ли да излезем някъде? Да се отпуснем след такъв напрегнат ден.
- Този път няма да откажа.- помогнах й да се изправи и заедно се качихме в колата.
*Бележка от автора*
Надявам се главата да ви е харесала (имаше Хизи, макар и не много)...Знам, че последните 2-3 глави бяха по- скучни, но има още малко до финала и оставям най- интересното за накрая^^
Наистина нямам търпение да завърша историята и да публикувам новата. Така че ако и вие нямате търпение да разберете как в крайна сметка ще завършат нещата, оставете по един глас и подробен коментар, в който да уточните какво до сега ви е харесало в историята и кое- не, също и как мислите, че ще завърши.
При 120 вота и 30 коментара ще пусна следващата глава!
Благодаря ви, обичам ви! ❤️