Следваща глава при 90-95 вота. ОБИЧАМ ВИ! <3
*Гледната точка на Скайлин*
Ник паркира колата пред дома ми и всички слязохме от превозното средство. Отвори багажника и взе всички покупки, не ни позволи да му помогнем.
-Вече можеш да ходиш, нали? Не те боли?-попита загрижено , карайки ме да се усмихна.
-Спокойно, Ник, всичко е наред.-дарих го с усмивка, запътвайки се към входната врата. Отворих я и направих път на Ник да влезе, а след него ние с Елинор, след което затворих вратата.
-Аз отивам в стаята си.-казах, а те само кимнаха, влизайки в кухнята.
Тръгнах по стълбите, водещи до втория етаж. Стигайки до стаята си, отворих вратата и влязох. Оставих чантата си на земята до вратата и се запътих към банята. Влязох, заключвайки вратата след себе си. Застанах пред огледалото, подпирайки ръцете си на мивката. Свалих фалшивата усмивка от лицето си, гледайки отражението си в огледалото. Сивите ми очи бяха изгубили блясъка си, всяка емоция беше изтръгната безмилостно от тях. Може би те бяха нещото, което най-харесвах в себе си, сиви – точно като на баща ми. Те ми напомняха на него, но за разлика от моите, неговите винаги бяха пълни с искри и емоции, винаги излъчваха топлина и любов. В момента моите бяха лишени от всякаква жизненост, скучно сиви. Устните ми бяха бледи, също както лицето му. Под очите ми личаха тъмни кръгове, получени от недоспиване. Погледът ми падна върху хладния метал, лежащ върху гърдите ми. Протегнах ръка, докосвайки го. Очите ми се затвориха, спомняйки си думите му, когато ми го даде.Не исках да го свалям, то беше единственото нещо, което ми вдъхваше кураж.
Рязко отворих очите си, отблъсквайки се от мивката. Завъртях се на пети и тръгнах към душ кабината. Не си направих труда да сваля дрехите си, а направо застанах под душа. Завъртях кранчето на студената вода и миг по-късно тя обля цялото ми тяло. Прокарах пръсти през косата си, махнах ластика от косата си и тя се разпиля свободно по раменете ми. Тялото ми настръхна от студенината на водата, но това не ми направи впечатление. Спуснах тялото си по стената, докато дупето ми не се докосна с пода. Очите ми се навлажниха, топли сълзи се спускаха по ледените ми бузи, сливайки се с водата и се стичаха в канала, заедно с нея. Облегнах главата си назад и се оставих на водата, надявайки се тя да одмие всичката болка от мен. Водата изстудяваше тялото ми, карайки го да изтръпне. Напоследък това беше нещото, което успяваше да ме успокои, макар и за кратко.
-Скъпа, слез на вечеря.-чух съвсем глухо гласа на майка си.
Въздъхнах и станах от пода, спирайки водата, тя не трябваше да разбира колко емоционално нестабилна съм, не трябваше да страда, не го заслужаваше. Излязох от душ кабината и бързо свалих всички дрехи, слагайки ги в коша за пране. Увих пухена кърпа около тялото си и отключих вратата на банята, влизайки в стаята си. Застанах пред гардероба и издърпах от там черно дантелено бельо, бяла изчистена тенеска и черни дънки с висока талия. Облякох ги набързо, като тенеската загащих в дънките си. Изсуших набързо косата си и я вързах на хлабава конска опашка, като няколко кучира висяха свободно. Обух черни кецове, обърнах се запоследно към огледалото и отново сложих фалшива усмивка, напоследък доста често се налагаше да я използвам. Излязох бързо от стаята и тръгнах към кухнята, където намерих всички, наредени около масата. Извиних се и заех мястото си, точно срещу майка ми. Взех приборите си и започнах да се храня. Тишина беше обгърнала стаята, единствения звук идваше от тракането на приборите, с които се хранехме.
-Кое беше онова момче, което гледаше в магазина, Скай?-попита Елинор, нарушавайки възцарената тишина.
Майка ми спря да се храни и вдигна главата си, впервайки погледа си в мен. Преглътнах трудно и оставих приборите, които държах, на масата.
-Какво момче, Елинор?-гласът на майка ми беше суров.
-Никакв...-опитах се да кажа, но Елинор ме прекъсна.
-Висок, с кафяви очи, кестенява коса, перфектно тяло, беше доста секси.-лицето на майка ми се намръщи.
-Камерън ли е бил?-попита, гледайки към мен, наведох главата си.-Попитах те нещо, Скайлин!-повиши тона си, карайки ме да вдигна глава и да я погледна.
-Да, мамо, той беше.-казах тихо, другите бяха вперили погледите си в нас и следяха всяко наше действие.
-Не искам повече да се срещаш с него!-каза сурово.
-Какво?-гледах я невярващо.
-Чу ме! И свали това колие, то не ти е нужно.
-Моля? Ти чуваш ли се?-изкрещях, блъскайки чинията, стояща пред мен.
-Какво толкова казах?-спокойствието й караше гнева в тялото ми да се увиличи.
-Какво ти става, мамо?
-На мен нищо ми няма, ти си тази, на която и става нещо. Камерън те остави, Скай, тръгна си. Разбери, че той не се интересува от теб. Ако се интересуваше сега щеше да е до теб, да бъде с теб. Но не, той просто спа с теб и си тръгна, това е било единственото, което е искал и когато го е получил си тръгна.-каза, гледайки ме право в очите.
Не можех да повярвам на ушите си, тя не беше права. Има нещо гнило, той не е бил с мен само заради това, не може да е истина. Не, това не е истина! Защо говори така? Какво и става? Това не е майка ми, тя би ме подкрепила, би била до мен. Точно тя беше тази, която ми казваше да не се отказвам, винаги да се боря за щастието си. А моето щастие беше Камерън Далас.
-Т-това не си ти.-поклатих глава и тръгнах назад, гледайки ги невярващо, никой не казваше нищо, явно всички бяха съгласни с нея.
Обърнах се и се затичах към входната врата, чувах как крещят след мен, но не се спрях. Отворих вратата и бързо излязох от къщата, тръгвайки по улицата. На вън вече беше тъмно, единствената светлина идваше от уличните лампи. Вятърът духаше силно, карайки тялото ми да настръхне, но въпреки това не спрях. Тичах напред, просто имах нужда да се махна от там, имах чувството, че ще се задуша, ако остана и минута повече. Краката ми пулсираха, докато продължавах да спринтирам по тъмните улици. Единственото, което чувах беше изостреният дъх, който излизаше от леко отворените ми устни. Конската ми опашка се развяваше зад мен. Краката започнаха да ме болят, когато се насилвах да бягам по-силно. Въздухът, който си поемах вече не ми беше достатъчен. Изведнъж просто спрях по средата на улицата и поставих ръцете на коленете си, поемайки си голяма глътка въздух. Затворих леко очите си, устните ми бяха отворени, докато се опитвах да си набавя необходимия кислород. Усетих как някой докосва ръката ми и стреснато обърнах тялото си.
Авторска бележка
Хей! <3 Как сте? Какво мислите за новата глава?
Благодаря Ви за цялата подкрепа, която ми оказвате! Благодаря за всички прекрасни коментари и вотове! Благодаря ви за +31К вота! Не мога да повярвам, това е като сън.. БЛАГОДАРЯ ВИ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО МНОГО!
Честита Баба Марта на всички!
ОБИЧАМ ВИ хх
П.П. Кам е толкова авндбдъбъф *-*