Най- накрая дойде и коледната ваканция. Последната седмица се изниза толкова бързо и неусетно. Почти не стоях вкъщи- или бях на репетиции, или организирах събирането в дома за деца...Мислех, че ще трябва да се заема и с организирането на бала, защото с Хари бяхме скарани и не си говорихме. Но щом се свързах с хората от Лондон преди няколко дни, те ми съобщиха, че всичко е планирано, даже половината от сумата била платена. По техни думи "господин Стайлс" доста бързо се е справил в всичко, даже вече намерил спонсори за костюмите на децата, изготвил менюто с храната...Казано накратко- беше ми спестил доста главоболия и стрес. Щях да му се обадя и да му благодаря, но щом взех телефона и намерих номера му, се паникьосах и размислих.
И да, днес вече беше Бъдни вечер. Цялото семейство насядахме около масата, а Виктория нареди сготвените от нас преди няколко часа ястия. Всичко бе приготвено с толкова любов и старание, за първи път се почувствах наистина на мястото си- обичана и заобиколена от любимите ми хора.
След вечеря си направихме няколко семейни снимки, гледахме телевизия и пеехме песни. За няколко часа цялото насъбрало се напрежение у мен се изпари и вместо умора и тревога, в погледа ми светеха искри на благодарност и щастие. Ейдън също ми се обади, за да честити празника. А Ариана намина към девет часа, за да ми даде предварителен коледен подарък, заръчвайки да го оставя под елхата и да не го отварям до утре.
*********
На следващия ден станах в 7 часа. Изкъпах се, приготвих новата си, красива рокля, извадих лъскавите си високи обувки от кутията, прекарах около час, оправяйки косата и грима си и най- накрая слязох при останалите.
- Къде са подаръците?
- Преди минута се обадих- микробусът ще е пред дома след 10 минути.- послушно отговори Бруклин.
- Украсата?- Този път се обърнах към Виктория.
- Украсата е готова, а храната ще е там след 5 минути.
- Добре, май това е всичко...- заогледах се, търсейки чантата си. Щом я намерих, я грабнах и се втурнах към вратата.- Хайде, да тръгваме! Трябва да стигнем първи!
***********
Щом слязох от колата, останах с отворена уста и опулени очи. Пред сградата като войници се бяха наредили всичките ми приятели. Да, и Стайлс беше там. Всеки от тях носеше на гърба си по един пълен с подаръци чувал. Бяха облечени като елфи- със смешни шапки и костюми.
- Верните помощници на Дядо Коледа очакват неговите заповеди!- Найл и Ариана извикаха в един глас, но накрая не се сдържаха и се разсмяха.
- Ами...нека тогава да влизаме!- Подканих ги да се размърдат.
Отвътре домът беше прекрасно украсен, а във всеки ъгъл на стаята имаше по един бюфет с най- различни лакомства. По пода лежаха балони, в средата на помещението стоеше огромната, богато украсена елха и около нея "помощниците" ми поставиха чувалчетата.
Децата трябваше да се събудят и да дойдат всеки момент. Стомахът ми бе станал на топка, повдигаше ми се и не можех да си намеря място. Ами ако подаръците не им харесаха? А ако бяха очаквали нещо друго? Или ако мразеха Коледа и аз бях на път да съсипя деня им?
Всички притеснения се разсеяха, щом шумните, пъргави същества нахлуха в стаята. Останаха поразени- щом видяха лъскавото коледно дръвче, очите им светнаха и усмвки озариха сладките им личица. А щом забелязаха и подаръците, започнаха да подскачат и да се радват, вдигайки най- приятния за ушите шум. Това бе звукът на детското щастие.
- Здравейте!- Провикнах се и всички млъкнаха.- Ъм...добро утро на всички. Първо, искам да ви пожелая весела Коледа, нека всичките ви мечти се сбъднат...Знам колко ви е трудно тук, аз съм живяла цели 13 години в такива условия. Но ключът към щастието е вярата. Не спирайте да вярвате и да се радвате на всяко малко нещо в живота. Защото сега, когато имам всичко, разбирам колко малко ми е трябвало всъщност, за да бъда истински щастлива. Всичко, от което се нуждаех, беше семейство и няколко верни приятели. Но не си мислете, че вие нямате семейство. Напротив, ако се огледате, ще осъзнаете, че всички, които ви заобикалят, са ваше семейство. От жените, които всеки ден готвят за вас и чистят, до децата, с които делите една стая и с които прекарвате целия си ден в игри. Те са всичко, което имате в момента, и след време ще осъзнаете колко важно всъщност е било това огромно и задружно семейство...Но днес ние решихме да ви зарадваме по един друг начин. Знаем колко много искате да сте като другите деца, които всяка Коледа получават скъпи и красиви играчки. Днес аз и моите приятели сме тук, за да ви подарим това, което повечето деца на вашата възраст искат. Една истинска Коледа с истински подаръци и достатъчно храна, че да забравите всеки миг, в който не сте имали какво да сложите в устата си!
Всички ме аплодираха, а децата ме заобиколиха и запрегръщаха, карайки ме да да се засмея и да се опитам да прегърна всяко едно от тях.
Истинската еуфория започна, когато им казахме да се наредят, защото започва раздването на подаръци.
- Заповядай!- Подадох малка кутийка на едно момиченце с кристално сини очи и светло кафява коса. Детето ми благодари, след което ме прегърна силно и направи път на момчето след него.
Нямаше как да не забележа Хари, който стоеше точно до мен. Тъкмо подаваше една червена подаръчна торбичка на съвсем мъничко, зеленооко момиченце. Мисля, че очите на Стайлс блестяха по- ярко от тези на детето. Виждах с какво старание и внимание даваше подаръка и как очите му се навлажниха при многократно изричаното "благодаря" от страна на русокоската. Прегърна я силното и не я пусна, докато тя сама се отдръпна. Същото стана и със следващото дете. Пламъкът у него не угасваше, желанието му не се изпаряваше, обръщаше на всяко едно бедно създание вниманието, което залужаваше и искаше да е сигурен, че всички са доволни от подаръците си. Широката усмивка не слизаше от лицето му, нито свали смешната елфска шапка, за да забавлава децата колкото се може повече.
- Какво?- Попита, все още ухилен, щом забеляза, че го зяпах с глупавата си, сияеща от любов усмивка.
- Нищо...- излъгах, но след малко пак се обърнах.- Благодаря ти, Хари. За всичко. За организацията, за това, че не се отказа и че влагаш всичко в това, което правиш. Оценявам го...- Стайлс тъкмо започна да казва нещо, но някакво момченце го дръпна за ръкава и бяхме принудени да прекъснем малкия си разговор.
Три часа минаха неусетно. Децата ядоха, танцуваха, а ние им пяхме коледни песни и се забавлявахме с тях.
Изпратиха ни с много прегръдки и целувки. Обещахме им да се върнем отново и да ги посетим много скоро. Докато колата ми се отдалечаваше, се обърнах назад, виждайки все още стоящите пред оградата деца, които ни махаха за довиждане. Позволих на няколко сълзи да се тъкрулнат по страните ми, след което бавно извърнах глава.
Имах двадесет минути да стигна до вкъщи, да събера багажа си и с приятелите и семейството ми да тръгнем към летището. Следваща спирка: Лондон.
*Бележка от автора*
Здравейте и весела Коледа на всички! Обичам ви страшно много, вие сте второто ми семейство и ви пожелавам много здраве, щастие, късмет, любов и успехи! Надявам се да сте прекарали този светъл празник с най- близките си хора и да сте получили желаните от вас подаръци, както и вие да сте подарили щастие и радост на всички около вас!
Като по традиция ще ви помоля да гласувате и оставите мнението си в коментарите! Обещавам да не се бавя много със следващата глава, дано това ви стига като подарък от мен, тъй като за жалост не мога ви подаря по една мечешка прегръдка, както ми се иска.
Благодаря ви за абсолютно всичко, което сте направили за мен, обичам ви страшно много! ❤️❤️❤️