Три седмици до Коледа. Най- вълшебният празник, а също така и любимият ми. Винаги съм го обичала- когато бях в дома за деца, само тогава получавахме купища подаръци, дарени от богатите семейства и си представяхме, че собствените ни родители са с нас, за да ни ги подарят и да ни целунат по челата.
Тази година бях решила да направя нещо различно- беше мой ред да зарадвам бедните дечица. Но исках лично да подаря всяка играчка и всяка дреха и да накарам всяко дете да се почувства специално и да знае, че не е забравено. Бруклин доброволно се включи, а Виктория ми осигури нужните средства.
- Имам невероятна идея!- Изпищях, докато вървяхме към най- големия магазин за детски играчки в града. Брук вдигна вежди и ме остави да продължа.- Ще организирам и Коледен бал за тежко болни деца. Те всички ще са почетни гости и ще съберем още пари, с които да помогнем на колкото се може повече хора! Уф, как ще се справя с всичко това, имам толкова малко време!- Плеснах се по челото.
- Мисля, че се сещам за хора, които на драго сърце ще приемат! Ще им се обадя, когато се върнем вкъщи!- Брат ми забеляза объркания ми поглед.- Говоря за момчетата...Хари, Найл, Луи, Лиам, Зейн...
- Това е толкова невероятно!- Заплясках с ръце и заподскачах.- Не мога да повярвам, че имам възможност да помогна, да променя нечий живот...Нямам търпение да дойде Коледа.
Магазинът за играчки беше като Рай за мен, нищо, че бях на близо 18 години. Със себе си освен Бруклин, бях домъкнала и още около 20 човека, които попринцип работиха за Виктория. Дадох им насоки какви играчки да избират и се разпръснахме в огромното помещение. Аз напълних моята количка и тази на брат ми с всевъзможни кукли Барби. Също така избрах няколко големи куклени къщи, басейн, коли, обзавеждане за стаи на кукли и каквото ми дойдеше на ума. След това се насочихме към участъка с колите и другите момчешки глупости. За нула време количките бяха пълни с мини Ферарита, BMW- та и каквито там други най- различни марки коли и мотори имаше.
- Едвам се изкушавам да не взема няколко и за себе си!- Засмях се силно и гушнах момчето, за което вече не бях сигурна дали е на 16, или на 6 години.
- Трябва да вземем подаръци за Ромео, Круз и Харпър, не забравяй!
След няколко часа, почти изпразнили магазина, всички се събрахме и се насочихме към касите.
- Ще желаете ли торби за покупките ви?- Любезно попита русото момиче, което бе облечено в светлорозова униформа с логото на магазина.
- А, няма нужда, аз мислих да нося стотиците кутии с играчки в ръката си чак до нас!- Пошегува се Брук, а русокоската го погледна объркано и направи гримаса.
- Извинете брат ми!- Опитах се да сдържа смеха си.- Да, благодаря Ви, ще ни трябват...няколкостотин торбички.
**************
- Лизи Бекъм, какво си мислеше, за Бога?!- Стреснах се от заплашителния тон на Хари. Заварих го в стаята си, щом се прибрах, опънал дългите си крака на леглото.- Да отидеш в магазин, пълен с детски щуротии! Без мен?! Мислех, че имахме нещо специално!
Прихнах, щом чух последните му изречения. Хванах се за корема, неспособна да спра да се смея.
- Защо се смееш?!- Момчето не се сдържа и също избухна в смях, дърпайки тениската ми, така че да падна върху него на леглото.- Е, ще получа ли обяснение?- Имаше само няколко милиметра разстояние помежду ни и едвам контролирах дишането си.
- А-аз...Ъм, такова...Сещаш се. С Бруклин ку-купихме някои работи за децата...- Запелтечих и усетих как бузите ми почервеняват от срам. Стайлс се усмихна чаровно и се отдръпна, очевидно усетил неудобството ми.- Но можеш да се включиш във втора точка от плана ми!
- Хм, нека чуя какво ще ми предложиш.
Прекарах следващия час в разпалени обяснения за желанието ми да организирам Коледния бал. Ракомахах с ръце за драматичен ефект и даже се опитах да нарисувам как смятах да подредя столовете, масите...През цялото време Хари мълчеше и слушаше съсредоточено.
- Е, какво ще кажеш?- Попитах, щом приключих.
- Гениална си. Честно, нямам какво повече да кажа. Възхищавам се на добротата ти и стремежа ти да помогнеш на колкото се може повече хора...Да, добра идея е да попитам момчетата дали са съгласни, но вече и двамата знаем отговора. Даже ще дойдем с теб в дома за деца. Ако искаш, ти организирай събитието там, а ние ще организираме бала.
- Само че има още нещо...Мислех си да организираме бала в Лондон. Все пак това е домът ви. Но ще се справим ли? Това са два континента...
- Спокойно. На Бъдни вечер може да отидем в дома тук, в Лос Анджелис, а на сутринта на Коледа ще пътуваме за Лондон. Всичко ще е организирано час по час!- Плесна с ръце къдрокоското, а аз толкова се зарадвах на подкрепата му, че направо скочих и го запрегръщах.
Вечерта реших да звънна на Ейдън и да го поканя да се присъедини към нас на Коледа. Щеше да е невероятно отново да прекараме заедно празника. Бях 100% сигурна, че ще приеме веднага. Че кой не би искал да види искрицата живот, която се запалва у всяко детенце, щом получава толкова желания подарък и животът му става поне с една идея по- приемлив?
- Съжалявам, но няма да мога...- Отговори брат ми, щом го поканих и обясних за какво става дума.
- Но...Защо?
- Чичо ми всяка година организира Коледно парти в главната сграда на семейната фирма. Всъщност е доста забавно, всички съдружници се събират. На обяд е коктейла, а вечерта е официалната вечеря. Има огромна коледна елха и...
- И това ти звучи забавно?- Повдигнах вежди, въпреки че Ейдън нямаше как да ме види.- Не се обиждай, но ми звучи като парти за надути богаташи...
- Това е семейството ми, Елизабет. Традиция е. Мислех и теб да поканя тази година.
- Благодаря ти, но мисля да се придържам към плана си. Кога ще се връщаш в Ню Йорк?
- Другата седмица.
- Значи няма да се видим на Коледа...А какво ще правиш на Нова Година?
- Планирали сме друго семейно събиране.
- Но знаеш, че на първи Януари е рожденият ми ден...- Сведох глава и гласът ми затрепери.
- Съжалявам...Но ще намеря време да се видим. Ще ти подаря най- страхотния подарък, обещавам ти!
- Не разбираш- изпуфтях.- Не става дума за това колко скъп или колко голям подарък ще купиш. Дори не искам подарък, за Бога! Всичко, което искам, е да прекараме празниците заедно като семейство...
- Може би другата година?
- Да, разбира се!- Отговорих съркастично и поклатих глава.- Както и да е, трябва да затварям.
Отпуснах се на леглото и зарових лице в шепите си. След малко чух стъпки към стаята си и веднага скочих, разтривайки очите си.
- Лизи!- Бруклин влетя през вратата и скочи на леглото ми.- Говорих с мама. Направо щеше да се разплаче, като чу идеята ти за бала, толкова много се трогна! Всички ще дойдем с вас в Лондон. Това ще е най- уникалната Коледа на света! Между другото майка ни каза, че иска да направи дизайна на дрехите, с които ще облечем децата на бала. Ела долу, трябва да пресметнем колко горе- долу ни струват подаръците, заедно с декорацията и останалите неща!- Кимнах и двамата станахме от леглото, насочвайки се към стълбището.
*Бележка от автора*
Надявам се главата да ви е харесала, моля ви да гласувате и оставите цялостното си мнение в коментарите. Не забравяйте, че всеки коментар за мен е мотивация да напиша и кача следващата глава по- бързо! Благодаря ви, страшно много ви обичам! ❤️