- Развълнувана ли си за мача другата седмица?- Попита ме Найл.- Винаги можеш да се откажеш...
- О, няма да се отървете от мен. Ще дойда и ще разбия опонентите!
- Знаеш, че това е благотворителен мач, нали?! Целта не е да смачкаш противниковия отбор!
- Знам, просто съм нахъсана. И гладна. Къде са пилешките хапки, които поръчах?- В момента, в който се обърнах, видях Люк и Майкъл да идват към нас.
- Закъсняхме ли?
- Не, Люк, сядайте!- Повика ги Луи.
Това бе шансът ми да разговарям с Люк. Кимнах му в посока на изхода и станах от мястото си.
- Става ли да поговорим?
- Разбира се, тъкмо това щях да попитам- отговори той.
- Ти си пръв- подканих го да говори.
- Мисля, че ти трябва първа да кажеш каквото имаш.
- Добре...Знам, че последните дни бяха много объркващи. И това онази вечер...Честно казано, не знам дали съжалявам, че си тръгнах. Премисляйки го, разбирам, че не съм готова за такава стъпка, не бях готова да го направя. Но се извинявам за начина, по който си тръгнах. Не е толкова просто, колкото изглежда. Ужасно съм объркана и не знам от какво имам нужда...Мислех си, че това си ти.
- Но вече не мислиш така...- Сведох глава и се опитах да преглътна буцата, заседнала в гърлото ми. Да виждам толкова добър и уникален човек да бъде нараняван и то от мен самата, е като някой да те хване за гърлото и да те души. Искаш да го спреш, но не можеш.
- Все още не знам. Надявах се с теб нещата да потръгнат. Знам, че няма да намеря по- внимателно и грижовно момче от теб.
- Говориш за мен като за братовчед. Добър, грижовен, мил...Просто ми кажи, че искаш да те оставя намира.
- Не казвам това. Винаги ще искам да си до мен. Ти си невероятен човек и приятел. Не желая да се разделяме...- Опитвах се да убедя по- скоро себе си.
- Лизи, спри. И двамата знаем, че няма да проработи. Може да съм търпелив, но не и наивен. Аз не мога да стоя и да се надявам да отделиш малко от скъпоценното си време за мен. Не искам всеки ден да се чудя дали докато си мен, си представяш, че си с друг. Не мога да съм нечий план Б. А и през тези два дни, в които се поболях от притеснение за теб, имаше хора, които бяха до мен, колкото и да ги отблъсквах. Видях какво е наистина на някого да му пука за теб и да не те зарязва всеки шибан път, когато си мислиш, че всичко най- накрая е както трябва...
Люк вече бе повишил тон, а аз стоях като вцепенена, вперила поглед в краката си. Сълзите пареха в очите ми и се опитвах да ги спра и да не изглеждам като ревла. Но нещата, които току- що чух...Наистина ли бях толкова ужасен човек? Сякаш Люк описваше някой непознат, някой, който би зарязал тези, които го обичат, без да му мигне окото...Това не бях аз.
- Съжалявам...просто толкова силно исках да проработи. Но не искам да спрем да си говорим, искам да си останем приятели. Ти винаги ще си много важен за мен човек- вече плачех.
- Приятели? Кога това е проработило? А и ти може винаги да си ме виждала като добър приятел, но аз те харесвам. Още от първия път, в който те видях. Още на онова парти разбрах, че си по- различна от другите около мен. Някой ден съм сигурен, че ще ме разбереш. Ще срещнеш някой, който сякаш те тегли към себе си, чиято усмивка няма да можеш да избиеш от главата си, в чиито очи никога няма да искаш да виждаш сълзи...Съжалявам, че не споделяш чувствата ми, но е по- добре отколкото да се самозалъгваш.
Валеше, а сиви облаци закриваха слънцето. Люк погледна нагоре и се намръщи.
- Мисля, че трябва да влезеш вътре...- Не изчаках втора покана, направо се втурнах към ресторанта.
- Добре ли си?- Посрещна ме Хари на входа. Държеше якето си в ръка и щом стигна до мен, го метна на раменете ми. Косата ми бе мокра, също както и целите ми дрехи.- Размазал ти се е гримът.
- Нищо ми няма, спокойно. Даже се чувствам по- добре. Странно ли е, имайки предвид, че току- що май разбих нечие сърце? Чувствам се гадно...
- Не си виновна за нищо. Направи това, което смяташе за правилно. Люк ще е добре, сигурен съм. Не си първото, нито последното му гадже.
Кимнах и двамата се върнахме при останалите. Люк така и не дойде.
Но пък поне до края на вечерта настроението ми се върна. Смеех се, говорих, танцувах. И вече бях сигурна, че направих това, което беше за доброто и на двама ни.
Понеделникът в училище не мина чак толкова ужасно. Получих 5 по математика, което си бе чисто постижение за мен. На обяд се събрахме с момчетата от 1Д и Найл предложи след часовете да тренираме на игрището до дома ми.
Последен час имах география с Хари. Останалите от отбора имаха свободен, тъй като госпожата им я нямало, затова тръгнаха по- рано.
- Хайде, че сега ще се раззвънят!- Извика Стайлс, щом звънецът би.
- Идвам!- Прибрах учебниците в раницата си и го догоних в коридора.
Тъкмо излязохме от двора на училището, когато усетих някой да дърпа ръката ми. Обърнах се рязко и погледът ми срещна този на някое напълно непознато момче.
- Какво правиш по дяволите?!- Хари го отблъсна и се приближи към него.- Да не си припарил до нея!
- Извинявай, но не дойдох тук да се карам с някакви позьорчета. Остави ме да говоря с момичето. Не се меси, където не ти е работата.
На Хари сякаш нещо му прищракна и изведнъж скочи върху непознатия. Събори го на земята и го удари с юмрук по лицето. Изпищях, и му казах да го остави. Когато момчето се опита да се изправи, нещо падна от врата му. Мисля, че беше колие или нещо подобно. Предпазливо се приближих и вдигнах висулката. След секунди дъхът ми секна. Това беше най- обикновен конец, но това, което бе закачено на него прикова вниманието ми. Не беше висулка. Беше пръстен. Сребърен, с голям син камък. Бях виждала това нещо. Орнаментите, големината, всичко ми бе познато.
- Хари, спри веднага!- Казах го толкова тихо, че той едва ли ме чу, но се обърна и щом видя изражението ми, веднага скочи и дойде при мен.- Хари...аз мисля, че го познавам.
Погледът ми падна върху момчето с разкървавена уста, което бързо се изправи, щом се освободи от хваткта на приятеля ми. Вгледах се в лицето му- в сините му очи, височината му, косата му...
- Едва ли ме позна. Мисля, че доста съм се променил за толкова много години...
- Ейдън?- Момчето едва забележимо кимна се подсмихна
- Лизи, кое е това момче?- Притеснено попита Хари.
- Ъм...Това е...Това е брат ми.
*Бележка от автора*
Е, какво мислите за главата?^^ Оставете мнението си в коментарите, винаги се радвам да прочета какво мислите...
В момента нямам интернет и не мога да вляза от компютър, за да включа Ейдън в списъка с ролите, но съм избрала Cody Christian.
Надявам се главата да ви е харесала, гласувайте, коментирайте...и да, май това е всичко :д Обичам ви ❤️