На сутринта настроението на всички беше кофти. И не говоря за това, че съжалявахме за среднощните изпълнение, по- скоро за това, че ни хванаха.
Влязохме в ресторанта с наведени глави и седнахме на нашата маса, където и момчетата изглеждаха по същия начин.
- Какво ли е измислила госпожа Тод?- най- накрая проговори Найл.- Само дано не ме кара да решавам задачи, тогава ще обявя гладна стачка!
- Я стига, всички знаем, че не можеш да издържиш повече от час- два без храна- засмя се Луи, с което разведри обстановката. Но притесетнието се върна в мига, в който Тод стана от стола си и се приближи към нас.
- Заради вас цяла нощ не мигнах и мислих с какво да ви накажа...Реших, че няма да оведомя родителите ви, защото така или иначе сте големи хора и едва ли майките ви ще ви се скарат както трябва. Наказанието ви е четири часа решаване на задачи- инстинктивно всички погледи се насочих към Найл, който изглеждаше сякаш ще повърне.
- Госпожо, четири часа не са ли много?- Попита Люк.
- Не ме карайте да ги увеличавам! И не смейте да се оправдавате, че нямате учебни материали- аз нося и сборник по математика, имам и няколко тетрадки. Ако искате разпределете времето си на две части- 2 часа решаване преди обед и 2 часа следобяд- кимнахме в съгласие, не че имахме голям избор.
- Но госпожо, в чия стая ще сме?- поинтересувах се. Кал каза, че в тяхната имат маса между двете легла и допълнителен стол, така че е най- подходящо при тях, и ние се съгласихме. Разбрахме се след час да се срещнем във фоайето.
Часът беше 10:00. Аз , Джо и Ари чакахме момчетата. Наш беше настоял да дойде и да се присъедини към "наказаните", за да снима кадри за видеото.
Когато всички се събрахме в апартамента, Тод ни остави сборника и списък с задачите, които да решим, след което каза, че отива на джакузито и ще се върне след 2 часа.
- Това не е честно! Тя ще кисне в СПА-то, а ние ще се мъчим два часа!- Джо се просна на едното легло и извади телефона си.
- Тод наистина ли е толкова глупава, за да си мисли, че може да зареже 9 тийнейджъра в една стая, и да очаква от тях да решават задачи?!- Изсмя се Луи и извади от мини хладилника няколко кенчета безалкохолни напитки.
Всеки започна да се занимава с нещо и да си говори с останалите. След петнайсетина минути Люк дойде до мен и ме побутна с рамо.
- Ще дойдеш ли за малко в съседната стая?- Кимнах и двамата незабелязано се измъкнахме.
- Какво има?- Попитах щом останахме насаме.
- Лизи...знам, че може и да звуча странно, но...оф, и аз не знам как да го кажа! Чудех се...ние какво сме? Тоест, не мисля, че сме само приятели, но и не знам да сме нещо повече.
- Ами...ти какво искаш да сме?- Знаех на къде бие, но исках да го каже на глас.
- Аз...не знам. Ти какво очакваш от мен?- Ъм, това вече ме объркваше.
- Аз попитах първа, а и ти си мъжът...или подобието на такъв! Искам ти да ми го кажеш.
- Но от къде да знам какво ти искаш? Не мога да съм сигурен!- в момента изпитвах огромно желание да го удара за това, че се държеше по този начин.
- Поведението ти е като на двегодишно! Ако си ме извикал тук, значи си имал д ми казваш нещо! Защо се държиш като страхливец?!
- Ами не знам, може би защото съм неуверен!
- За момче, преследвано от милиони момичета, неуверен не трябва да присъства в речника ти!- Казах съркастично.
- А може би ти имаш прекалено големи очаквания!- повиши тон Люк.
- О, така ли! Обзалагам се, че Амелия не е била толкова претенциозна, колко мен!- почти изкрещях.
- Ако не се държеше толкова гадно с нея, можеше и да разбереш!- О не, това нямаше да завърши добре.
- Не съм се държала гадно! И долкото помня, дойдохме за да обсъждаме нас, а не безценната ти Амелия!- В този миг вратата се отвори и Хари влезе в стаята.
- Какво става? Още не се станали двойка, а вече се карате като хора с петдесет години брак зад гърба си.
- Нищо не става. И за твое сведение не сме двойка!- Излязох от стаята и тръгнах към вратата на апартамента. О, супер, Тод ни беше заключила! Намерих другата стая и се затворих там.
Какво му ставаше на Люк! Първо се държеше като малко дете, а след това ми крещеше! И не мога да повярвам, че се карахме за Амелия. Това момиче ми идваше в повече. Когато Люк ме извика, мислих, че ще ми предложи да сме заедно, но се налагаше да му вадя думите едва ли не с ченгел от устата.
- Добре ли си?- Хари седна на леглото до мен.
- Не! Какво му става на Люк?!- Момчето леко се усмихна- Какво?!- Сопнах се.
- Съжалявам, но подслушвах целия ви разговор...И знаеш ли какво мисля?
- Че Люк е страхливец, който защитава бившата си, която пък съм 97% сигурна, че ме мрази?- Къдрокоското отново се засмя.
- Не. През цялото време сякаш сама се опитваше да създадеш някакъв скандал. Хващаше се за най- малкото нещо, което можеше да те изнерви. Не мисля,че Люк направи кой знае какво, а ти вдигна цял скандал.- Той сериозно ли мислеше така?! Това не е вярно...нали?
- Глупости! Знаеш, че го харесвам, защо да искам да се карам с него?!
- Не знам, може би те е било страх от това, ако ти предложи, дали връзката ви ще потръгне. Или просто не го харесваш достатъчно и си търсиш повод да го разкараш.- Как спокойно си каза това последното!
- Не е вярно! Аз го харесвам, харесвах го и преди да се запознаем, имах техен плакат на стената си, който скоро махнах, защото започна да става зловещо...Но да не се отклоняваме от темата!
- Ами може би, когато сте се запознали, си била развълнувана, но впоследствие се е оказало, че той не е момче, което е подходящо за теб? Може би за теб той трябвало да си остане само една мечта...Само предполагам...Но от личен опит знам, че не всички хора са такива, каквито очакваш. Понякога имаш прекалено високо очаквания и това често може да ти изиграе лоша шега. Или пък както когато харесваш знаменитост- с всички тези фенфикшъни си изграждаш грешна представа за човека. Трябва да можеш да разграничаваш реалността от фантазиите си. Люк е такъв, какъвто го познаваш...Или го приемаш такъв, или го пускаш преди да е късно.
В думите на Хари всъщност имаше много смисъл! Не знам дали всичко това беше вярно, но имаше някакъв смисъл.
- Не знам, може и да си прав. Трябва ми време да го осмисля...Между другото, от къде ги извади тези теории, да не би в предишния си живот да си бил някой философ?!
- Може и така да е...макар че повече бих се съгласил на това да съм крал!-Засмяхме се едновременно, което причини още един изблик на смях.
- Хари, наистина ти благодаря за...това, каквото и да беше. Може би съвет, или просто разговор...Не знам как, но винаги знаеш какво да кажеш в правилния момент и намираш правилните думи...Трябва по- често да пишеш песни!
- Мерси. А пък ти никога не знаеш какво да кажеш. Не съм виждал по- вързан в езика човек от теб, честно!- Избухнахме в смях, а Хари както винаги, когато имах нужда, ме придърпа в мечешка прегръдка и разроши косата ми.
Така и не решихме и една задача, но мисля, че Тод беше наясно още от рано, че това нямаше да го бъде. Следобяд протече горе- долу по същия начин, като изключим скандалите и лекциите за взаимотношенията. Най- накрая, след дълги часове мъки (или по- скоро гледане на телевизия и пиене на кока- кола), получихме разрешение да отидем на басейна.
Вечерта ни бяха организирали нещо като дискотека, но беше в ресторанта и беше само за нас...да, знам, голям купон! Но не беше зле- всички се смяхме, пеехме и танцувахме. По едно време диджеят пусна песента All Of Me на John Legend и повечето насядахме около масите. Бруклин веднага скочи и покани Джоанна на танц. Бяха повече от очарователни. Няма да лъжа- с Ан се разплакахме докато ги гледахме. Отидохме в ъгъла на стаят и избърсахме очите си. Ан мислеше че не забелязвам, но видях как даваше знаци на Люк да дойде и да ме покани. След малко усетих висока фигура зад мен.
- Може ли един танц?- Усмивката на момчето беше ослепителна. Беше ме срам, но все пак станах и тръгнах с него към дансинга. Той ме придърпа към него и затанцувахме бавно, като по- скоро се поклащахме, но за мен беше перфектно.
- Нямаше нужда да го правиш...- прошепнах, а той само поклати глава.
- Люк може и да е достатъчно глупав да те отбягва, но аз няма да се изоставя!
- Хари...- не знаех какво да кажа. До сега никой не беше правил нещо подобно за мен. Да, беше един танц, за мен беше много по- важно.
Първоначално си помислих, че фигурата зад мен е Люк, но след това останах крайно изненадана. Но не съжалявах- Хари беше най- милото същество на целия свят...
Песента свърши и къдрокоското се отдели от мен, а аз и Джоанна седнахме на масата. Любопитните погледите и на двете ми приятелки бяха впити в мен, очаквайки да изкопчат някаква информация.
- Няма да ви кажа нищо, защото нищо не се е случило! Сега спрете да ме гледате така!- Не сдържаш усмивката си.
- Мхм...май някой си пада по господин Стайлс!- Подхвърли Ан, а аз само извъртях очи и я замерих с една салфетка.
*Бележка от автора*
Здравейте^^
Не знам дали тази глава се получи, затова очаквам да оставите мнението си в коментарите и ако ви е харесала, моля гласувайте! Имам да кажа още две неща:
1) Истороята ми вече има над 7.1 хиляди прочитания, за което съм ви страшно благодарна, за мен това, че някой наистина цени труда ми е най- прекрансото нещо на света!
2) ОМГ ОМГ ГЛЕДАХТЕ ЛИ ВИДЕОТО НА "Drag Me Down"?! Това е най- перфектно нещо на целия свят и направо си умрях докато го гледах! Просто момчетата са ажкрофлрлцпшддл и дори без Зейн звучат страхотно...Което ме навежда на мисълта, че днес се навършват 5 месеца откакто Зейн напусна *сълза*. Но все пак животът продължава и трябва да се радваме, че всички са живи здрави^^
Както и да е, очаквам освен мнението си за новата глава, в коментарите да оставите и мнението си за видеото.
Благодаря ви ужасно много за всичко, обичам ви! ❤️