Chase your dream

5

Постара се малко повече за външния си вид от обикновено. Все пак щеше да се срещне с професионалист в тази сфера и не искаше да се изложи. Едва успя да укроти косата си, която просто не искаше да застане така, както на него му се щеше. Облече се с най-хубавите си дрехи за специални поводи, които представляваха син пуловер и светли дънки. Дори попълни веждите си с молив, което правеше изключително рядко. Нещо продължаваше да го притеснява и може би това беше страхът от разочарованието. Не искаше да направят нещо с вида му, което няма да му хареса. Ако неговите виждания и тези на стилиста не си паснеха, то тогава не знаеше какво щеше да прави.

-Той или тя е професионалист, знае какво трябва да се направи – успокои сам себе си и последва Чонгкук навън.

Беше седем и половина сутринта и още се развиделяваше. Духаше лек хладен вятър, който шумолеше в клоните на дърветата. Улицата бе пуста, още беше прекалено рано, за да се срещнат много други хора. Потеглиха към центъра на града с колата на Чонгкук. Той не беше взел сака с дрехите си и Джимин остана приятно изненадан от намерението му да нощува още веднъж в дома му.

Споразумяха се за пица на парче, която перфектно покриваше критериите на Чонгкук за нещо нездравословно. Той спря пред една малка закусвалня и слезе, за да вземе закуската, а Джимин остана да го изчака в колата.

Опитваше да укроти вълнението си, което гъделичкаше цялото му тяло и стягаше гърлото му. Не знаеше колко бе готов за това, което предстоеше, но се надяваше то да е само хубаво.

В околностите на центъра движението бе по-оживено. Виждаха се повече пешеходци, които бързаха по задължения още от рано сутрин. Вниманието му беше привлечено от една двойка – мъж и жена. Тя беше прекалено дребна и слаба, за да обърка ранга ѝ. Беше омега, а мъжът може би алфа. Вървяха рамо до рамо като той изглежда се ядосваше за нещо. Лицето му бе изкривено в гневна гримаса, докато крещеше свободно на улицата, а момичето се свиваше от срам и страх. Изглеждаше разтроена. Преди Джимин да успее да чуе всичките си объркани мисли алфата посегна и я зашлеви силно. Секунди по-късно я дърпаше след себе си надолу по улицата, а тя плачеше и се препъваше безпомощно.

Сърцето на Джимин се сви от болка. Наоколо минаваха хора. Правилната дума бе подминаваха. Никой не обърна внимание на удареното момиче, никой не се опълчи на побеснелия мъж. И никой нямаше да го направи. Светът бе устроен така, че винаги едни тъпчеха други. Това не беше единичен случай, случваше се ежедневно.