Chase your dream

15

-Джимини, няма ли да обядваш с нас?

Джимин се сепна изненадано и надигна глава, за да погледне този, който му говореше. Ронждун се бе надвесил над него с присвити устни и тревожни очи. За пореден път днес го хващаше да се усамотява, напълно игнорирайки всичко и всички. Беше му станало навик да обмисля проблемите си на най-неподходящите места.

-Хайде - Ронджун го подкани, като му подаде ръка с мила усмивка.

Светлокосият се изправи от земята и тръгна след него, клатушкайки се. Усещаше се слаб, беше така цяла седмица, но когато се яви на репетициите с балета, напълно се убеди, че тялото му го предава. Или той предаваше него. Не помнеше кога последно бе хапвал нещо хранително и засищащо. От няколко дни същесвуваше на солети и вафли и то само, ако някой му ги тикнеше в ръцете. Нямаше никакъв апетит, никакъв стимул дори да се насили да се храни. Ронджун обаче не си и помисляше да го оставя да се самоунищожава.

Настаниха се при другите танцьори на голямата пейка. Всички шумоляха с пликчета или сандвичи, увити в салфетка. Джимин също получи един, Ронджун отново беше предвидил унилото му състояние и бе приготвил обяд и за него. Чим кимна благодарно и опита да избута кънтящите си мисли настрана, за да може да се наслади на времето с приятелите си. Всички бяха забелязали промяната в настроението му и се държаха някак съпричастно. Опитваха се да го ободрят, да го занимаят с нещо и избягваха проблемната тема - Чонгкук.

От една седмица Джимин и Чонгкук страняха един от друг. От една седмица разговорите им бяха кратки и неловки, виждаха се рядко само когато беше неизбежно или когато наистина не можеха да издържат на дистанцията помежду си. След случката в киното Чонгкук направи огромна крачка назад и повече не посмя да прояви близост. Джимин от своя страна претърпя големи емоционални поражения. От това се бе боял най-силно - че отношенията им ще се променят. Това бе избягвал толкова дълго. Целувката и опитът на Кук да бъдат нещо повече от приятели бяха осакатили топлите им взаимотношения и бяха запратили Джимин да се лута в тъмните кътчета на подсъзнанието си, където от отдавна криеше чувствата и колебанията си. Не можа да промени несигурността си, не можа да измисли какво да каже. Всеки път, щом срещнеше Чонгкук и видеше пресилената му усмивка, се чувстваше ужасно виновен и неспособен да направи каквото и да било. Алфата беше помолил да забравят за случилото се, но Джимин знаеше, че това не е по силите им.