Chase your dream

3

И думите на Сунми наистина се сбъднаха. Само седмица по-късно навсякъде се говореше за омегата, която е посмяла да изкаже мнението си свободно и да заснеме видео, в което участват само представители на слабия ранг. Дори бяха направили репортаж по темата, който се излъчи в централната емисия новини. Нямаше много разногласия, масата смяташе, че това е недопустимо и грешно. Джимин не остана особено очарован от тези коментари. Беше очаквал негативна реакция, но фактът, че никъде не чу добра дума за себе си, го натъжи и за пореден път извика съмнението. Не знаеше дали ще успее, вярваше, но нямаше как да бъде сигурен.

Имаше репетиции цялата седмица. Балетът се трудеше упорито за предстоящо представление, далеч от града, в едно читалище. Събитието беше с благотворителна цел. Сунми настояваше да изпълнят „The world’s beauty”, но Джимин се боеше. Не знаеше как биха реагирали хората, ако превърнат мирното мероприятие в бойно поле, на което двата ранга, силните и слабите, са готови да се разкъсат, за да защитят вижданията си. Джимин не беше готов за толкова голяма стъпка.

Спомни си деня, в който заснеха видеото. Беше работил по песента месеци, а видеото стана за по-малко от два дни, което страшно го смая. Беше гримиран, сценично облечен. Танцуваше заедно с балета пред приказни декори, докато мърдаше устните си в такт с песента. Бе леко смутен от мисълта, че го снимат, него и приятелите му. Имаше сцена, в която и Кук участваше. Танцуваха заедно и показваха хармонията между двата ранга. Имаше и кадри, на които Джимин беше сам, облечен в ефирна дълга туника и с роза в ръце. Всички харесаха крайния резултат. Това беше най-щастливият миг в живота му и само заради него си заслужаваше да се бори до край.

Не се отказа. Продължаваше да опитва, а продуцентът не пропускаше да му вдъхне малко надежда с няколко окуражителни думи.

И продължаваха напред.

α β ω

Джимин изскачи стълбите на бегом и влезе в залата. Отвътре се чуваше позната песен, на която често разгряваха. Беше закъснял.

Отвори вратата и се шмугна вътре като бързо остави нещата си на една от пейките и посегна да съблече якето си.

-Здравей, Джено – поздрави той алфа вълка, който седеше на пейката и гледаше танцьорите. – Как си?